Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 09.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.02.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3918 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Ж. срещу въззивно решение № 495 от 19.07.2019 г. по възз. гр. д. № 1225 /2019 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Старозагорския районен съд, с което са уважени искове на община Стара Загора и „Месидор“ ЕООД срещу жалбоподателката Т. И. Ж. за установяване на грешка в кадастралната карта с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР за собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за реална част с площ 49 кв.м., разположени между регулационната линия и имотната граница на съседни поземлени имоти, индивидуализирана в решението.
Насрещните страни община Стара Загора и „Месидор“ ЕООД оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по установителен иск за собственост за недвижим имот, за който в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:
Установено е несъответствие между отразяването на имотите в кадастралната карта и кадастралния регистър и действителното им състояние към момента на одобряването на КККР. Източната граница на урегулирания поземлен имот на ответницата (тази откъм имота на общината) преди отчуждаването му съвпада с границата по плана от 1994 г., както и с границата по плана от 1999 г., поради което няма как да се приеме, че собствеността върху този имот се простира отвъд тази граница. При отмяната на отчуждаването на този имот (на част от него) с решение от 1993 г. тази граница не е променена.
Обстоятелството къде е изградена оградата между двата процесни имота и че тя е заснета при изготвянето на кадастралната карта не ползва ответницата. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, те не доказват права и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Въз основа на обсъждане на събрани по делото доказателство и прието по делото заключение на вещо лице въззивният съд е изложил мотиви за извода си, че оградата между двата процесни имота е изградена на изток от границата (в имота на общината). Така е приел извода, че по делото категорично е установено, че е налице несъответствие в данните за процесните недвижими имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта. Несъответствието се изразява в това, че реална част от имота на община Стара Загора с площ от 49 кв.м., находяща се между регулационната граница по плана за регулация от 1999 г., обозначена в заключението на вещото лице, и границата по кадастралната карта, обозначена в заключението на вещото лице, е заснета към съседния имот на ответницата, което съставлява грешка по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР. Установено е, че тази част никога не е принадлежала към имота на ответницата, чието право на собственост се е разпростирало преди отчуждаването на имота и след отмяната му по границата, обозначена в заключението на вещото лице.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следния въпрос (дословно):
Допустим ли е иск за установяване на грешка в кадастралната карта между два съседни имота и следва ли производството по делото да бъде прекратено, или искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, при положение, че при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) са взети предвид данни, площи и граници за двата спорни имота от влязъл сила кадастрален и регулационен план, одобрен преди новия кадастрален план, който стар план дава същите показания като площи и граници на имотите, каквито новата КККР, който стар план не е бил обжалван от заинтересованото лице по съответния ред?
Жалбоподателят твърди, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК) поради това, че по него липсва задължителна практика по ВКС, която да е обективирана в ТР № 8 / 23.02.2016 г. по т.д. № 8 /2014 ОСГК на ВКС.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът не е обуславящ, тъй като е основан на твърдения за факти, каквито въззивният съд не е установил. Той е приел обратното: че източната граница на урегулирания поземлен имот на ответницата (тази откъм имота на общината) преди отчуждаването му и след отмяната му съвпада с границата по плана от 1994 г., както и с границата по плана от 1999 г., но е отразена неправилно в по-късно одобрената кадастрална карта, като процесната реална част с площ 49 кв.м. от имота на община Стара Загора, индивидуализирана в решението, неправилно е заснета към имота на ответницата.
Или: въпросът е основан на твърденията на ответницата (касационен жалбоподател в настоящото производство), които са приети за неоснователни.
Към това може да се добави и че отговорът на въпроса се съдържа в посоченото тълкувателно решение.
Както и че няма съмнение за недопустимо произнасяне, самата жалбоподателка не е твърдяла, че искът е недопустим, а се е позовала само на неговата неоснователност.
Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост. Съгласно чл.280,ал.2 ГПК очевидната неправилност на въззивното решение е отделно основание за допускане на касационно обжалване. Това е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).
В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответника „Месидор“ ЕООД за присъждане на направените разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 1 000 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения по делото договор за правна защита и съдействие и искането на ответника община Стара Загора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 100 лева.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 495 от 19.07.2019 г. по възз. гр. д. № 1225 /2019 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о.
Осъжда Т. И. Ж. да заплати на „Месидор“ ЕООД сумата 1 000 (хиляда) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда Т. И. Ж. да заплати на община Стара Загора сумата 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.