О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№161
С., 09.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.05.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2480/2014 година
Производството е по член 274,ал.2,изр.второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№2048/28.02.2014г.,подадена от С. В. Г.,А. М. Г.,Ч. В. Г. и С. А. Г.,против определение №57/13.02.2014г. на Върховен касационен съд,първо гражданско отделение,постановено по гр.д.№6901/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане касационната жалба на С. В. Г.,А. М. Г.,Ч. В. Г. и С. А. Г. против решение № V-98/19.07.2013г. по гр.д.№278/2012г. по описа на Бургаски окръжен и е прекратено производството по гр.д.№6901/2013г. по описа на ВКС,Іго.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Районен кооперативен съюз [населено място],чрез пълномощника си адвокат А. М.,в депозирания писмен отговор,счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Ответницата по частната жалба Е. Ч. Г.-трето лице помагач,в писмения си отговор счита жалбата за основателна и моли да бъде уважена.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
С определението си,предмет на настоящата частна жалба,касационният съд е приел,че подадената касационна жалба е процесуално недопустима.Изложени са доводи,че цената на иска,която видно от приложената на лист 13 данъчна оценка към 4.10.1999г. е била 14329 лева,и с оглед действащата към този момент разпоредба на чл.55,ал.1 б.”б” от ГПК/отм/,последната възлиза на ? от данъчната оценка или 3832,32 лева. Във връзка с допустимостта на касационното обжалване пред ВКС по действащия ГПК, предвид параграф 25 от ПЗР на ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010г./ и тъй като е по- ниска от 5000 лева,поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Производството по делото е започнало и се е развило по подадената искова молба през 1999г.,при условията на предвиденото в разпоредбите на ГПК от 1952г./отм/,по иск с правно основание член 108 от ЗС,като цената на иска се определя съгласно член 55,ал.1”б” ГПК/отм/-по искове за собственост ? от данъчната оценка/л.13 от делото/,която е представена с исковата молба и е в размер на 15 329,50 лева и в първото съдебно заседание въпросът за цената на иска не е повдиган.
С частната жалба се прилага актуална данъчна оценка на процесния имот изх.№[ЕГН] от 24.02.2014г.,която възлиза на 53 342,10 лева,като се излагат доводи от жалбоподателите,че те са конституирани след производството по отмяна по реда на член 304 от ГПК,с определение №338 от 14.02.2012г. по в.гр.д.№278/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд,като ответници по иска,необходими другари,и се твърди че цената на иска следва да се определи към този момент,поради което считат че въззивното решение подлежи на касационен контрол.
В. производство по гр.д.№278/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд,също се е развило по реда на ГПК от 1952г./отм/ и съгласно разпоредбата на член 56 от ГПК/отм/, цената на иска се посочва от ищеца,а въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда най-късно в първото заседание.С оглед характера на въззивната инстанция в производство по ГПК/отм/,определяна като инстанция по същество/втора първа инстанция/,след постановената отмяна по реда на член 304 от ГПК, делото е върнато за разглеждане от въззивния съд,пред който са повторени,респ. потвърдени всички извършени процесуални действия.Видно от данните по делото,настоящите жалбоподатели,след конституирането им като ответници по делото,са депозирали своите становища по иска,посочили са доказателства,като въпрос за цената на иска не е повдиган от страните,нито е представена друга,различна от депозираната с исковата молба данъчна оценка на процесния имот.Така посочената и определена цена на иска от ищеца,остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите впоследствие промени в паричната стойност на спорното право,поради изменение в цените,са без значение за цената на иска/виж Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГК на ВКС/.Ето защо доводите на жалбоподателите и позоваването на различна данъчна оценка от заявената при предявяване на иска ,във връзка с определяне на цената му,са неоснователни.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №57/13.02.2014г. на Върховен касационен съд,първо гражданско отделение,постановено по гр.д.№6901/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: