О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
София ,…………………………..2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3367/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 63 от 21.03.2005 г. по гр. д. № 593/04 г. на Мездренския районен съд са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 КТ, като е отменена заповед № 7 от 08.09.2004 г. на изпълнителния директор на “Е” Е. /в несъстоятелност/ гара Е. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.т. 2 и 3 КТ, Б. Н. Д. е възстановена на предишната работа и е присъдено обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на 1 040 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2004 г. до окончателното изплащане.
Това решение е оставено в сила с решение № 515 от 07.04.2008 г. по в. гр. д. № 712/08 г. на Врачанския окръжен съд по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ, а след частична отмяна, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК са подадени касационни жалби и от двете страни.
Ищцата е обжалвала решението по иска за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на съдилищата, който е и от основно значение за точното прилагане на закона, тъй като не е обсъдил представени и приети с определение на първоинстанционния съд писмени доказателства, установяващи основателността на иска – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Позовава се и представя решение № 220 от 07.03.2005 г. по гр. д. № 482/04 г. на ВКС на РБ, ТК, II-ро т. о.
Ответникът поддържа, че разрешеният с въззивното решение съществен материалноправен въпрос за основателността на исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа, е постановен при наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Позовава се на решение № 1* от 11.03.2004 г. по гр. д. № 909/02 г. на ВКС на РБ, III-то г. о.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
Със заповед № 7 от 08.09.2004 г. трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжността “кадровик”, технически сътрудник”, е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.т. 2 и 3 КТ.
За да уважи исковете за защита срещу незаконно уволнение и възстановяване на предишната работа, въззивният съд приел, че липсват данни за достоверна дата на утвърждаване на щатното разписание и за изричен акт на компетентния орган, с който да е взето решение за съкращаване на щата относно заеманата от ищцата длъжност. Затова счел за недоказано първото приложено от работодателя основание за уволнение. За недоказано съдът приел и намаляване на обема на работата. Обосновал се с това, че при липса на други доказателства, извод за осъществяването му не може да се направи косвено единствено от факта на откриване на производство по н. на дружеството-работодател.
За да отхвърли иска за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, Врачанският окръжен съд посочил в мотивите към обжалвания съдебен акт, че по делото не са представени никакви доказателства – оригинала на трудовата книжка за констатация или заверено копие от същата, от които да е видно дали има други вписвания след прекратяването на трудовото правоотношение и с каква дата; регистрация от Бюрото по труда или декларация, по силата на които съдът да приеме за установено оставането на ищцата без работа.
Поставеният с касационната жалба на касатора-ответник въпрос, който не е изрично формулиран, но се извлича от направеното позоваване на решение № 1614/04 г. на ВКС на РБ, е: когато трудовото правоотношение е прекратено на повече от едно основания, следва ли в производството по иска за отмяна на уволнението съдът да се произнася по наличието на всяко от тях. Този въпрос е съществен, защото от него зависи изхода на спора.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на задължителни общи тълкувателни правила, намерили израз в конкретно постановление или тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС. Позоваване на такъв акт касаторът не е направил. В представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение на тричленен състав на ВКС на РБ е прието, че основанията по чл. 328, ал. 1, т. 2 и по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – съкращаване на щата и намаляване обема на работата, са отделни, не се изключват взаимно, а са съчетаеми и могат да бъдат прилагани и кумулативно от работодателя. Поради самостоятелния им характер уволнението е правомерно, ако в съдебното производство по оспорването му се установи едното от тях. Практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в посочения съдебен акт, както и на съдилищата в страната, по този въпрос, е последователна и непротиворечива. Постановеното от Врачанския окръжен съд решение съответства на нея, защото искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отхвърлен едва след като съдът е разгледал и се е произнесъл по наличието на всяко от записаните в заповедта основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Това, че искът е уважен, не е резултат от постановяване на решението в противоречие с трайно установената практика. Друг е въпросът дали фактическите и правни изводи за наличие на основание /основания/ за уволнение, съответстват на установените по делото данни и на закона. Той касае правилността на съдебния акт, а тази проверка се извършва след допускането на касационната жалба за разглеждане по реда на чл. 288 ГПК.
Изложеното налага да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, поддържани от касатора-ответник.
Третата предпоставка по чл. 280, ал. 1 също не налага допускане на касационната жалба до разглеждане. Това основание е налице, когато конкретна правна норма е неясна или непълна, поради което има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл или когато се налага корективно тълкуване поради промяна на практиката на Върховния касационен съд. Нито една от тези хипотези не е налице в случая, пред който страните са изправени.
Спорът по делото, поставен от касатора-ищца, е относно съдържанието на съдебния акт. Той е съществен за претендираното от ищцата парично вземане. Въпросът е получил разрешение в Постановление № 1/53 г. на Пленума на ВС за формата и съдържанието на решението и присъдата. Дадени са указания, че мотивите трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обосновка. По отношение на въззивното производство указанията са в т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2004 г. на ОСГК на ВКС. Съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и изготвя свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като решаваща. Необсъждането на релевантни доказателства и доводи на страните е в отклонение от така установената задължителна съдебна практика. В този смисъл е представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 220 от 07.03.2005 г. по гр. д. № 482/04 г. на ВКС на РБ, ТК, II-ро т. о.
Въззивното решение не противоречи на посочената задължителна практика. Действително, по делото са представени и приети копия от трудовата книжка на ищцата – л.л. 6 и 7 по гр. д. № 593/04 г. на Мездренския районен съд. Те обаче съдържат данни относно предходни назначения, датата и основанието за прекратяване на трудовия договор с ответника-работодател и продължителността на трудовия стаж при същия. Регистрационна карта и решение на Бюрото по труда № 1* от 03.11.2004 г. не се намират приложени по делото. Както е записано в мотивите към обжалвания акт, доказателства по релевантните за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ факти и обстоятелства, посочени изрично от въззивния съд, ищцата не е представила. Затова не може да се приеме, че същественият процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Той не е разрешаван противоречиво от съдилищата и не се обхваща и от последната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла на нормата, изяснен по-горе. `
Не са налице поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 515 от 07.04.2008 г. по в. гр. д. № 712/08 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: