О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
Софияq 30.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4060/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Г., град С., подадена от пълномощника и адвокат В, срещу въззивно решение №149 от 09.06.2008 г. по гр. дело № 2213/2005 г. на Софийския градски съд в частта му, с която са отхвърлени частично исковете. С него е отменено решение от 06.11.2006 г. по гр. д. №4538/2004 г. на Софийския районен съд в частите, с които са уважени исковете на касатора над сумата 2 400 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от деликт и над сумата 5 338.39 лв. – обезщетение за имуществени вреди от деликт, както и над сумата 573 лв. лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Исковете са отхвърлени съответно за сумите 4 600 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от деликт, 3 061.61 лв. – обезщетение за имуществени вреди от деликт и 1 267 лв. лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Според въззивния съд ищцата е съпричинила вредоносния резултат, поради което обезщетенията за вреди следва да бъдат намалени с 1/3 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба И. Н. Г., град С., оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Изложени са доводи за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът твърди, че решените в противоречие с практиката на ВКС съществени въпроси са следните: подлежат ли на обезвреда всички неимуществени вреди, установени по делото; как се прилага критерият справедливост по чл.52 ЗЗД и приложен ли е правилно в конкретния случай; какво представлява съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД и как следва да се приложи в процесния случай; по отношение на кои факти и доказателства присъдата е задължителна за гражданския съд и дали съпричиняването е включено в тези факти; трябва ли гражданският съд да мотивира самостоятелно механизма на настъпване на вредите с оглед преценка поведението на пострадалата, противоправността на това поведение и участието на същото в настъпването на вредоносните резултати; в случаи на съпричиняване как трябва да се определя степента на участие.
Цитирани са и конкретни решения на НК на ВКС, ГК на ВКС, ОСНК на ВКС, ОСГК на ВКС и на Пленум на ВС.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По всички въпроси от изложението за допускане на касационно обжалване касаторите не са развили никакви конкретни доводи по основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, макар и да се позовават на тях. Цитираната съдебна практика се отнася до принципни въпроси на различните елементи от отговорността за непозволено увреждане – деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка между деянието и вредите, съпричиняване, задължителна сила на влязла в сила присъда по наказателно дело, понятието справедливост по смисъла на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази практика. Самият касатор не е посочил конкретно в противоречие по точно кой от тези принципни въпроси въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение. Доколкото все пак са изложени съображения, че в противоречие с доказателствата по делото е направен извод от въззивния съд за намаляване на дължимите обезщетения съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД с оглед на обществения критерий за справедливост и поради съпричиняване на вредите, то те представляват само едно от общите основания за незаконосъобразност по чл.281 ГПК – необоснованост. То само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е относимо към съществените въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Освен това изтъкваната от касатора необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК /обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решение №149 от 09.06.2008 г. по гр. дело № 2213/2005 г. на Софийския градски съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №149 от 09.06.2008 г. по гр. дело № 2213/2005 г. на Софийския градски съд по касационната жалба на В. П. Г., град С., подадена от пълномощника и адвокат В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.