ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
София, 25.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 981/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД “У” АД – гр. С. срещу Решение № 680 от 15.VІ. 2009 г. по гр.д. № 925/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 8.І.2008 г. по т.д. № 1956/ 2006 г. на СГС в частта, с което е отхвърлен искът на ЗД ”Е” АД – гр. С. срещу ЗК “У” АД (предишно наименование ЗД ”В”) – гр. С. за сумата 10 778 лв. – платено застрахователно обезщетение, на основание чл. 407 ал. 1 (отм.), вр. чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ и е постановено друго, с което искът е уважен, със законната лихва от 13. ХІ.2006 г., и решението е оставено в сила с в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер. Касационната жалба е срещу решението в уважената част на иска, с оплакване за незаконосъобразност. В касационната жалба и в последваща Молба жалбоподателят поддържа, че по съществения материалноправен въпрос за института на погасителната давност, е налице противоречиво произнасяне с оглед двете противоположни решения по делото на съдебните инстанции. Сочи, че произнасянето по този въпрос от процесуална гледна точка, е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, тъй като по делото са постановени две противоречиви решения. По съображения, че непроизнасянето по възражението за давност, е съществено процесуално нарушение и в случая правото на ищеца да търси съдебна защита е преклудирано на 23.VІ.2006 г., тъй като застрахо – вателното събитие е настъпило на 23.VІІ.2001 г., жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК“У” АД – гр. С. не излага съображения по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който е уважен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е уважен искът по чл. 402 ал. 1 (отм.), вр. чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ за сумата 10 778 лв. – застрахователно обезщетение в размер на действителната вреда на повреденото имущество. Изложени са съображения, че искът е на платилия застраховател по застраховка “каско” на застраховано МПС срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” на лекия автомобил, чиито водач на 23.VІІ.2001 г. е причинил ПТП, като е нарушил чл. 68 ал.1 ППЗДвП, в резултат на което са нанесени вреди на застрахованото по риска ”каско” имущество. Съдът е посочил, че са налице изискванията на чл. 402 ал. 1 (отм.) вр. чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ: валидно възникнала застраховка, настъпване на застраховател – ното събитие и плащане от застрахователя, и останалите предпоставки: да е налице отговорност у лицето, причинило застрахователното събитие с неправомерното си деяние, и валидна застраховка “гражданска отговорност”. Съдът е обосновал е, че е установен фактът на плащането от ищеца на застрахователното обезщетение, за да встъпи по чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и ищецът, като е платил, има правото на увреденото лице и може да търси отговорността от застрахователя на прекия причинител по застраховка ”гражданска отговорност”.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за погасяването по давност на предявения иск, е важен и съдебната практика е безспорна, че съдът е длъжен да се произнесе по направено възражение за давност, но в случая този въпрос не е релевантен за изхода на делото, тъй не се отразява на решаването на спора. Когато страната се позовава на въпрос, за който поддържа, че е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая съдът, като е уважил иска, който е бил основателен, не е накърнил правото на защита на жалбоподателя, тъй като искът не е погасен по давност. По въпроса за погасителната давност при регресните искове и началото на давностния срок, е налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – т.14 от ППл на ВС № 7/ 1977 г., Решение № 53/16.VІІ.2009 г. по т.д. № 358/ 2008 г. на ВКС и Решение № 173/ 30. Х.2009 г. по т.д. № 455/ 2009 г. на ВКС, двете постановени на основание чл. 290 ГПК. Тази практика е в смисъл, че при регресните искове, в т.ч. суброгационните искове, основание за които е не застрахователният договор, а извършеното плащане на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя, т.е. плащането на едно чуждо задължение, и е приложима общата норма на чл. 110 ЗЗД – както за размера на давностния срок, така и за началото му. Следователно, вземането на суброгиралия се застраховател се погасява с 5-годишен срок и този срок започва да тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение. Регресното право възниква от момента на плащането от застрахователя на застрахователното обезщетение и началният момент на давността е плащането, с което възниква регресното право, а не настъпването на застрахователното събитие. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за начален момент на давностния срок от настъпването на деликта и посоченото ТР на ОСГК и ОСТК на ВКС № 5/ 2006 г. няма приложение към предявения по делото регресен иск. При извършено от ищеца плащане на 15. ХІ.2001 г. (авизо на л.21), съдът е уважил предявения на 13. ХІ.2006 г. иск, който не е бил погасен по давност, поради което не са нарушени правата на жалбоподателя с въззивното решение.
Поради изложеното не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Не е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото може да се приеме, че жалбоподателят поддържа това основание с изложеното, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона при противоречивото произнасяне от двете съдебни инстанции по едно и също дело. По въпроса за погасителната давност и началото на срока при предявен от застраховятеля регересен иск, има създадена задължителна съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 680 от 15.VІ. 2009 г. по гр.д. № 925/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: