О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1611
София, 27.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 4 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1272 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Р. К. З. от с. Б. община Л. е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд от 22 април 2009г по гр.д. № 3548/2008г с което е оставено в сила решението на Асеновградския районен съд от 16.10.2008г по гр.д. № 370/2008г,отхвърлящо исковете му предявени на правно основание чл.135 ЗЗД срещу Д. П. Х., К. Р. З. и К. Р. З. за признаване сключената с нот.акт № 19/2004г сделка за прехвърляне право на собственост от Д. П. Х. на К. Р. З. и К. Р. З. върху третия жилищен етаж от сградата,построена в УПИ * от кв.277 по плана на гр. А.,че го увреждала и за признаването й за недействителна спрямо него.
В изложението по допустимост към касационната жалба се поддържа,че при разрешаване на материално правните въпроси- налице ли е увреждане на кредитора на непарично вземане по предварителен договор за продажба на недвижим имот при положение,че лицето с което договаря е знаело за съществуването на договора и е сключило с продавача също предварителен договор:
Как следва да се преценява признанието на иска, направено от един от другарите след първото заседание:
Трябва ли да се изследва от съда и какво е значението на намерението за увреждане на трето лице,което реално е придобило имота или единствено трябва да е налице знание за съществуването на предварителен договор с кредитора-ищец,
били разрешени в противоречие с практиката на ВКС-Р № 776 от 25.09.2001г по гр.д. № 195/2001г 2 Г. О., и Р № 537 от 26.05.2004г по гр.д. № 1381/2003г ВКС 2 Г. О.
За това според касаторът,били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Искането е неоснователно.
Съгласно чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Следователно кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни онези действия на длъжника, които имат вредни за него правни последици. Такива правни действия на първо място ще бъдат всякакви възмездни и безвъзмездни договори, сключени от длъжника. Такова действие е и действието на продавача по един предварителен договор,който е продал имота си на трето лице,а не на купувача. Възприетото в теорията и практиката становище,че правото по чл.135 ЗЗД е материално преобразуващо право и се осъществява с един конститутивен иск, е приложено на практика и по настоящето дело. Било е установено,че продавачката на третия етаж от сградата построена в УПИ * Д. П. Х. сключила два договора ,с които обещала да прехвърли собствеността на недвижимия имот. Първият- от 03.04.2004г бил сключен с купувача К. Р. З. и имал срок за изпълнение-05.05.2004г. По него купувачът дал капаро от 1 000 лева и продажната цена била 32 000 лева. Вторият договор бил от 05.05.2004г с бащата на първия купувач К. Р. Р. К. З. за продажба на същия недвижим имот и с цена от 34 500 лева,от която купувачът платил само 1 000 лева като капаро. Срокът за прехвърляне собствеността по нотариален ред бил 01.06.2004г..
Безспорно е било,видно от нот.акт № 14/2004г на нотариус Б. Т. с район на действие Асеновградския районен съд, че на 21.05.2004г Д. П. Х. продала на К. Р. З. третия жилищен етаж от сградата,построена в УПИ * от кв.277 по регулационния план на гр. А.,за сумата 27 000 лева. Продажната цена е била изплатена чрез банков кредит от 18.05.2004г и върху договорът като солидарен длъжник се е подписал и ищецът Р. К. З.. Пред Асеновградския районен съд са били разпитани свидетелите С на ищеца , Б. М. К. – кум на ответниците З при продажбата. От техните показания съдът направил извод,че ищецът като кредитор по предварителния договор не бил увреден от извършената прехвърлителна сделка с недвижимия имот,тъй като той по начало искал и помагал за закупуване на апартамента за сина си К. З. В такъв аспект се е тълкувало и поведението му-той и съпругата му са присъствали при изповядане на сделката със сина им пред нотариуса. От свидетелските показания на С. З. е било установено,че те със съпруга й са изплащали и заемът към банката за апартамента. При така изяснената фактическа обстановка решаващият съд е приел,че щом няма увреждане на кредитора и че щом и двете страни не са имали намерение за това,не е бил налице фактическия състав на чл.135 ЗЗД,чиято цел е обезпечителна-от длъжниковото имущество изправния кредитор да може да обезпечи вземанията си.
Решението на Пловдивския окръжен съд не е постановено в противоречие с практиката на съдилищата-цитираните решения са на състави на Върховния съд и не са решения на Пленума на ВС или тълкувателни решения,за да се приеме че е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставените в тях въпроси са неотносими към конкретното дело,тъй като съществен въпрос в случая е бил този дали кредиторът е бил увреден и дали продавачката по предварителния договор и купувачът по първия договор-синът на купувачът по втория договор, са имали намерението да увредят бащата Р. З. след продажбата на недвижимия имот на сина К. З. След отрицателните отговори, решението е било постановено в посочения смисъл-с отхвърляне на искът по чл.135 ЗЗД. Вярно е че и със сключване на непаричен договор от длъжника се уврежда кредитора и че в този смисъл се е произнесъл въззивния съд,като е приел на основата на конкретни доказателства ,че в случая кредиторът не е бил увреден. За това и искът като допустим,съобразно с практиката на ВС-П № 1/65г е ,е бил разгледан по същество- „. Всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. „
–––––––––-
При разглеждането на иск,предявен на правно основание чл.135 ЗЗД решаващият съд изследва както крайния резултат на отчуждителната сделка,така и намерението на участващите в нея страни да увредят кредитора. В много случаи достатъчна предпоставка за уважаването на този иск е имeнно само наличието на намерение за увреждане- animus nosendi-без да е необходимо кредиторът да е бил измамен. В този смисъл вж. Р № 643/2000г ВКС 2 Г. О.
Признанието,направено от един от ответниците се преценява съобразно всички събрани по делото доказателства.,така както е процедирал въззивния съд и в конкретния случай.
Върховният касационен съд счита,че искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е неоснователно и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 22.04.2009г по гр.д. № 3548/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: