О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1613
София 27.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1344 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Х. Д. и Ц. Х. К. чрез адв. А. Т. срещу решение от 6.04.09г.по в.гр.дело № 3780/07г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 6.08.07г.на СРС,54 състав,постановено по гр.дело № 5657/05г. С него са отхвърлени предявените от О. Х. Д. и Ц. Х. К. против И. С. С. искове с правно основание чл.42 б.”б” и чл.43 ал.1 б.”а” и б.”б” от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 4.04.05г.,съставено от Н. Ц. Н. ,починала на 7.04.2005г.,поради неспазване на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН и поради липсата на предмет,както и евентуално прогласяване на неговата унищожаемост поради липсата на способност на завещателката да завещава,както и поради измама като неоснователни.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторите считат,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Прилагат копия от решения на състави на ВС и ВКС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,насочена към преодоляване на противоречива практика от съдилищата,обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по отменения ГПК, извън задължителната практика – тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС. Повдигнатият материалноправен въпрос относно действителността на саморъчното завещание във връзка с цялостното му ръкописно изписване от завещателя и с означението на датата и полагането на личен подпис е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон,в т.ч. и с приложените съдебни решения. В тях се приема,че саморъчното завещание е автентично когато е ръкописно написано и подписано от завещателя. За да отхвърли предявения иск по чл.42 ал.1 б.”б” от ЗН въззивният съд е приел,че ръкописният текст на завещателното разпореждане е написан саморъчно от завещателката,както и името Н. Ц. Н. ,поставено срещу думата „подпис”е изписано от това лице. При тези данни съдът е приел,че са налице законовите реквизити на чл.25 ал.1 от ЗН –текстът е написан и подписан от завещателката и е постановена дата. Обстоятелството,че между текста и подписа е положен параф,който не изхожда от завещателката не се отразява на действителността на волята й. Изложени са и съображения за неоснователност на довода за липса на предмет на завета,като е прието,че разпореждането с ? ид.ч.от апартамент в бл.16 вх. А ет.1 ап.1 е достатъчно да се индивидуализира недвижимия имот с оглед данните по делото,че наследодателката притежавала имот с такава индивидуализация в ЖК”Х”. Този извод не противоречи на приложеното решение № 1* от 20.12.91г.по гр.дело № 1078/91г.на ВС,І г.о., което не касае идентичен случай.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за действителността на завещателното разпореждане може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 6.04.09г.,постановено по в. гр.дело № 3780/07г.на Софийския градски съд по жалба на О. Х. Д. и Ц. Х. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.