О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1615
София 30.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 698 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. П. А. чрез пълномощник адв.Р. Н. от АК-Варна срещу решение № 26 от 14.02.11г.по в.гр.дело № 654/10г.на Апелативен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 1177 от 12.10.10г.по гр.дело № 157/10г.на Окръжен съд- Варна в частите,с които на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД Л. П. А. е осъдена да заплати на А. П. А. сумата от 27 057 лв,дадена на отпаднало основание – прекратен поради неизпълнение предварителен договор от 19.10.2007г.за покупко-продажба и строителство на бъдеща вещ –апартамент ; на основание чл.86 ал.1 ЗЗД е осъдена да му заплати 329.90 лв лихва за забава за периода 16.12.2009г.-26.01.2010г. и са присъдени в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 2640 лв.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика за обосноваване на довода на жалбоподателката за наличие на противоречива практика по поставените въпроси.
Ответникът по касационната жалба А. А. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 19.10.07г.между страните е сключен договор,представляващ едновременно договор за изработка/строителство/и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,по който ищецът е изправна страна,тъй като е платил уговорената част от продажната цена в размер на 27 057 лв.Приел е за безспорно установено по делото,че от сключване на договора и към настоящия момент не е започнало реално изпълнение от страна на ответницата,а и с оглед спора й с трето лице,свързан с учредяване на правото на строеж, изпълнението на договора е станало безполезно за ищеца,който го е развалил с връчената й на 8.12.09г. нотариална покана.Съобразявайки правните последици от настъпилото разваляне съдът е счел,че вземането на ищеца за връщане на полученото по предварителния договор е основателно като получено на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.С оглед акцесорния характер на вземането на лихва е уважен и предявения иск по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси:1. налице ли е виновно неизпълнение от страна на строителя /ответник/,даващо право на възложителя /ищец/да направи изявление по чл.87 ЗЗД за разваляне на договора,т.е.налице ли е забава за длъжника и 2.налице ли е невъзможност от фактическо изпълнение на договора и липса на реално изпълнение от страна на строителя са фактически,а не правни.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Формулираният като процесуален въпрос допустимо ли е съдът да се произнася с немотивиран съдебен акт и в нарушение на принципа на равнопоставеност не е въпрос за допустимост на касационното обжалване,а е касационно оплакване,което е относимо при вече допусната касация при проверка на правилността на решението.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 26 от 14.02.11г.,постановено по гр.дело № 654/10г.на Апелативен съд – Варна по жалба на Л. П. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.