О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1616
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1182/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
З. А. К. от гр. С. е подал касационна жалба срещу въззивно решение на Окръжен съд Стара Загора по гр. д. № 106/2009 год., която съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Ц. А. Л. и В. С. Л., чрез процесуалния си представител, адвокат Р. С. – Г. , считат че не са налице основания за допускане на касационно обжалвани и жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Старозагорският районен съд, с решение от 30. 12. 2008 г. по гр. д. №121/2008 г. е отхвърлил иска на З. К. против Ц. Л. и В. Л. , за унищожаване на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, до размер на ? ид. ч. на договор от 27. 12. 2006 г., удостоверен с нот. акт № 146/2006 г. на нотариус Д. Н. , с който В. К. и А. К. продават на В. Л. дворно място в с. Б., област Стара Загора, представляващо УПИ * в кв. 38 по плана на селото, заедно с постройките в него – двуетажна масивна жилищна сграда, масивна жилищна сграда и стопански постройки. Решението е оставено в сила от Старозагорският окръжен съд с въззивно решение от 3. 4. 2009 г. по гр. д. № 106/2009 год.. Въззивният съд е приел, че заявеното от ищеца основание на иска му за обявяване нищожност на договора за продажба – неспособност на майка му В. К. , починала на 6. 4. 2007 г., да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, определя правната квалификация на предявения иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Съдът е взел предвид, че в алинея втора на същата разпоредба е предвидена забрана да се иска унищожение на договора от наследници на лицето, извършило сделката, след неговата смърт, освен ако преди смъртта е поискано поставянето му под запрещение. По делото не се твърди, че такова производство е било започнало преди В. К. да почине, поради което ищецът З в качеството му на наследник на починалата, няма материално право да иска унищожаване на договора.
Искането на жалбоподателя К. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по основен за спора, материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. Посочено е в изложението, че въпросът за валидността на сделките, сключени от лице, което не е разбирало свойството и значението на извършеното, респективно, дали тези сделки са нищожни по чл. 26, ал. 2 ЗЗД или унищожаеми по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, е разрешаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят се е позовал на приложеното към делото решение № 1117/99 по гр. д. № 425/1999 г. на ВКС, второ гражданско отделение, с което е прието, че е налице липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато субектът на разпореждането не е бил способен да формира и да изразява воля, като в конкретния случай, съдът е имал предвид инцидентно състояние на тежка интоксикация.
Допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е възможно, когато един конкретно определен правен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. По настоящото дело, не може да се приеме, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за валидността на волята на наследодателката на ищеца при извършване на продажбата от 27. 12. 2006 г., е постановено при противоречива практика, тъй-като констатациите и изводите на решаващия съд са обусловени от доказателствата по делото за нейното психичното състояние и душевно здраве, т. е. касае се за произнасяне по отделен случай, индивидуализиран чрез конкретни житейски обстоятелства.
Не е налице и твърдяното от жалбоподателя основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона. Изводът на решаващия съд за приложимата към спора правна норма е обусловен от анализа на събраните по делото доказателства. Законът предвижда недействителност на договора при липса на съгласие, т. е. пълно отсъствие на воля у договорящото лице, но тази хипотеза следва да бъде доказана в хода на производството. По делото са събрани гласни доказателства – свидетелски показания и заключения на вещи лица, въз основа на които съдът е приел, че продавачката К. е имала психично заболяване, което е ограничавало способността й да се грижи за своите работи, но по делото не е доказано, че в момента на сделката К. е била в състояние, което е изключвало изобщо годността й да формира воля. В този смисъл, решаващият съд е приложил точно закона при определяне правната квалификация на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, приемайки, че е налице порок на волята на наследодателката на ищеца, а не, че тя изобщо не е могла да формира и изразява воля.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3. 4. 2009 г. по гр. д. № 106/2009 г. на Старозагорския окръжен съд по жалбата на З. А. К. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: