О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1617
София,30.11.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1462/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от рещу решение от 29.05.2009г. по гр.д. № 2740/2008г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищат.
Ответникът В. А. Г. не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 12.12.2007г. по гр.д. №3056/2005г. на Софийски ГС, е осъдил П. на РБ да заплати на В. А. сумата 2000лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража, като е отхвърлен иска му до пълния му размер от 15 000лева. Съдът е изложил съображения, за това че ищецът е работел в сектор „К” към ІV – то РПУ и на 04.12.2001г. е бил задържан под стража за 24 часа поради съмнения, че поддържа нерегламентирани контакти с криминално проявени лица. С постановление на Софийска военно-окръжна прокуратура е бил задържан за още 24 часа, като е престоял в ареста до 07.12.2001г, когато му е била наложена постоянна мярка. Прието е за установено по делото, че на 04.01.2002г. военният съд е променил мярката му в „домашен арест”, а на 21.03.2002г. в „парична гаранция”. С определение от 21.12.2003г. по ч.н.д. №172/2002г. на Военно-апелативен съд е признато, че деянието не съставлява престъпление, като В. А. е върнат на работа, но наказателното преследване му е причинило психическо разстройство, безсъние, бил е нарушен нормалния му ритъм на живот. При така установените факти по делото съдът определил по справедливост размера на обезщетението.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване П. на РБ поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на съществен материалноправен въпрос, а именно относно определяне обезщетението за претърпените от него вреди по „справедливост”, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представят решение от 27.12.2006г. по гр.д. №2800/2005г. на ВКС, решение от 09.09.2004г. по гр.д. №421/2003г. на ВКС и решение от 11.04.2005г. по гр.д. №967/2005г. на Шуменски ОС-без отбелязване дали е влязло в сила, в което са определяни други размери на обезщетения.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС. В представените решения на състави на ВКС, както и в трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./ е задължен да съобрази и онези факти, които макар и да са настъпили независимо от волята на страните, са дали отражение върху спорното правоотношение. Пострадалато лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде присъдено неизплатено трудово възнаграждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. Основанията за допускане на касационното обжалване са критерии за подбор, а основанията за касационно обжалване са пороците на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение от 29.05.2009г. по гр.д. № 2740/2008г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ, по жалба на П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: