О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1618
София 30.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет е пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1377 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Б. Ц. чрез адв. Д от АК- П. срещу решение № 1* от 24.06.09г.по гр.дело № 1449/09г.на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 1* от 22.04.09г.по гр.дело № 3229/08г.на Пловдивския районен съд и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от В. Б. Ц. против „КЦМ”АД-гр. Пловдив.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материално- правни въпроси,разрешени в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „КЦМ”А. -Пловдив моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1- 3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 79 от 19.09.08г.на изп.директор на „КЦМ”А. Пловдив,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца В. Б. Ц.,на длъжност”ръководител управление МРПЛ”на основание чл.190 ал.1 т.4 във вр.с чл.187 т.8 КТ -дисциплинарно уволнение,е законосъобразна. Изложени са съображения, че е доказано вмененото му с уволнителната заповед дисциплинарно нарушение – умишлено е предприел действие,с което е установил връзка с търговското дружество „Т”,което е в търговски спор с работодателя му – „КЦМ”А. Пловдив с цел да се постигне промяна в управлението на дружеството „К”ОД-мажоритарен собственик на капитала на дружеството-работодател,благоприятна на „Т”,но даваща възможност за накърняване на интересите на работодателя.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази разпоредба,насочена към преодоляване на противоречива практика от съдилищата,обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по отменения ГПК,извън задължителната практика – тълкувателни решения на ОСГК на ВС и ВКС и постановления на Пленума на ВС. Повдигнатият материалноправен въпрос относно предпоставките за носене на дисциплинарната отговорност на работника за допуснати нарушения по чл.190 ал.1 т.4 от КТ – „злоупотреба с доверието на работодателя,е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Представените съдебни решения не са относими към случая ,тъй като са постановени по конкретни казуси по различна фактическа обстановка от изложената в уволнителната заповед.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това дали е законно или не прекратяването на трудовото правоотношение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 24.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 1449/09г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на В. Б. Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.