3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 01.03. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№787/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Д. В. Д. от [населено място] , срещу определение №1019/24.10.2012 год., постановено по ч.в. гр.д. №332/2012 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е оставена без уважение частната жалба на Д. Д. против определение от 24.07.2012 год., постановено по гр.д. №63/2011 год. на Районен съд [населено място], с което производството по делото образувано по иск с пр. осн. чл. 124,ал.4 ГПК, предявен от Д. В. Д. за признаване за установено по отношение на ответниците , че удостоверение за идентичност на имената № А./09.12.2008 год. , издадено от [община] е невярно / неистинско/ е прекратено като недопустимо.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответниците по касационната частна жалба Ю. Г. Г., В. Г. Г., М. Г. Г., Л. Л. П., Б. Л. П. , П. И. Г., М. А. Г. и В. А. Г. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Основания за допустимост на касационното обжалване обаче не са налице . Съображенията са следните:
К.-частен жалбоподател счита, че въпроса относно допустимостта на предявения от него установителен иск с пр. осн. чл. 124,ал.4 ГПК в обжалваното определение е решен в противоречие с практиката на ВКС и касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В тази връзка същият се позовава на определения на ВКС , които не представя.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от частния жалбоподател иск с пр. осн. чл. 124,ал.4 ГПК за установяване неистинността на удостоверение за идентичност на имената № А./09.12.2008 год. е недопустим, поради липса на правен интерес от неговото провеждане. Последното обосновава с това, че същият документ е бил представен като доказателство по друго дело между страните , образувано по предявен срещу частния жалбоподател иск с пр. осн. чл. 108 ГПК и не е било оспорено по чл. 154 ГПК / отм./ като делото е приключило с влязло в сила решение. Посочено е , че , евентуалното бъдещо положително решение по предявения установителен иск не е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303,ал.1,т.2 ГПК, поради което същият е без правен интерес.
При тези обуславящи мотиви на въззивната инстанция не е налице посоченото от касатора – частен жалбоподател основание за допустимост на касационното обжалване.
С т.3 на ТР №5/14.11.2012 год. по тълкувателно дело № 5/2012 год. на О. на ВКС се прие, че иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124,ал.4 ,изр.1 ГПК, е недопустим ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303,ал.1,т.3, пр.1 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му.
С оглед на това обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие , а не в противоречие със задължителната практика на ВКС и касационното му обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1019/24.10.2012 год., постановено по ч.в. гр.д. №332/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: