О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
Гр.София, 10.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.1334 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.734/10.01.19 по ч.г.д.№.15800/18 на СГС, ІІ Ас., е потвърдено определение №.474815/22.08.18 по г.д.№.564/17 на СРС, 119с., – в частта, с която е оставено без уважение искането на Б. М. Ц., Е. М. Л., В. М. И. и Е. П. Ц. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и присъждане на още 9600лв. адвокатски хонорар.
Постъпила е частна касационна жалба от Б. М. Ц., Е. М. Л., В. М. И. и Е. П. Ц., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела.
В случая съдебното производство е образувано по отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК с предмет признаване за установено, че ищците не дължат общо суми за ползвана топлинна енергия за различни периоди както следва: 825,72лв. /за времето 1.02.11-30.04.11/, 196,87лв. /за времето 1.08.11-31.10.11/, 1229,16лв. /за времето 1.11.12-31.01.13/, 518,84лв. /за времето 1.06.09-31.10.09/. Касае се за хипотеза, в която цената на иска е под установения в чл.280 ал.3 ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№.14427/4.02.19 на Б. М. Ц., Е. М. Л., В. М. И. и Е. П. Ц. срещу определение №.734/10.01.19 по ч.г.д.№.15800/18 на СГС, ІІ Ас.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: