4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София, 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Ерик Василев
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4792 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. К. против решение №337/02.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 505/2019 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.
Съдът е приел, че в тежест на работодателя е да докаже законност на извършеното уволнение – че е извършено от компетентен орган, че е налице реално съкращаване на щата, че е извършен подбор на всички служители на съкращаваната длъжност и на други, заемащи сходни длъжности и че е проведен подбор в съответствие изискванията на чл.329 от КТ. Прието е, че е неоснователно възражението,че Кметът на Община Харманли не е компетентен да утвърди новото щатно разписание след като няма надлежно взето решение за това от Общински съвет Харманли. Прието е, че когато не се променя числения състав на персонала,за да бъде утвърдено ново щатно разписание не е необходимо да има предварително взето решение на Общинския съвет. Прието е за доказано в производството,че е налице реално съкращаване на щата, като е съкратена една от двете бройки за длъжността „ главен специалист“ и е съкратена единствената бройка за длъжността „ организатор производство“. Трудовите функции на разкритите нови щатни бройки за длъжността „ юрисконсулт“ и „ ръководител звено“ съществено се различават от тези на съкратените длъжности. Съдът е приел, че работодателят е спазил изискванията и е извършил законосъобразен подбор, тъй като същият не се опорочава с включването в кръга на лицата, измежду които следва да се направи подбора и на лица, заемащи сходна длъжност, тъй като тази възможност за работодателя е предвидена в чл.329 ал.1 от КТ. Прието е, че е неоснователно възражението за извършена неправилна оценка по критерия „ образователна степен“ за двама от служителите, тъй като и двете лица притежават полувисше образование, което съобразно §32 ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗВО ДВ бр.41/2007 г. вр. с §5 от ЗВО се приравнява на образователно-квалификационна степен „ бакалавър“, поради което съдът е приел за правилно оценяването на двете лица по този показател. Прието е за неоснователно е възражението, че подборът е незаконосъобразен, тъй като не са представени резултатите от извършения тест на служителите, за да се прецени дали оценяването е обективно. Посочено е, че този въпрос не е бил спорен, доколкото в исковата молба няма наведени доводи за нарушения при подбора, касаещи оценката по този критерий, поради което и не е указано на страната да ангажира в тази връзка доказателства, а е недопустимо тези възражения да се навеждат за първи път с въззивната жалба.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Сочат се правни въпроси, свързани с възражението на ищеца в насока, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, заповедта за откриване на процедура по подбор и протокола за неговото провеждане а посочено, че се закрива длъжността „специалист”, а не длъжността, заемана от ищеца по делото – „главен специалист”. В тази насока се сочат правни въпроси, свързани с наличието на реално съкращение в щата в случаите, в които се закрива несъществуваща длъжност, а работникът е на длъжност, различна от посочената в заповедта. В тази насока съдът е съобразил обстоятелството /предвид и препращането към мотивите на първоинстанционния съд/, че по щатното разписание на работодателят не съществува длъжност „специалист”, а съществуват длъжностите „главен специалист” и „старши специалист”, като е приел, че е реално съкращението в щата на една щатна бройка от длъжността”главен специалист”, както е посочил и работодателят, предвид представените заповеди за утвърждаване на новото щатна разписание и представеното старо разписание. Посочването в останалите документи, касаещи подбора на длъжността „специалист” /каквато не съществува/, е с оглед включването в подбора на лица, които заемат длъжността „старши специалист”, поради което не следва да се приеме, че съдът е приел от правна страна, че е закрита длъжност, каквато не е заемал ищеца по делото, като в тази насока и липсва и соченото противоречие с практиката на ВКС по правните въпроси, касаещи задължението на съда да обсъди всички доводи на страните, да изложи собствени мотиви по спора и относно наличието на реално съкращение в щата в горната хипотеза.
Във въззивната жалба липсват оплаквания за допуснати процесуални нарушение във връзка с изготвения доклад от първоинстанционния съд, като въззивния съд не следи служебно за такива, поради което е неотносим правния въпрос, касаещ задължението на първоинстанционния съд да даде указания относно тежестта от доказването на законосъобразно извършен подбор при съкращаване в щата на работодателя. Съдът не е приел, че единствено образователния ценз е критерии, по който следва да се проведе подбора по чл.329 КТ, напротив, обсъдил е доводите на страната във връзка с извършването на подбора и по двата критерия, като е приел, че е извършен законосъобразен подбор, като в тази насока липсва соченото противоречие по правните въпроси, касаещи провеждането на подбора и критериите, по които следва да бъде извършен същия.
Предвид изложеното, не са налице основанията, сочени от касатора, относно допустимостта на касационното обжалване. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1080 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №337/02.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 505/2019 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Н. А. К. да заплати на ОП”Чистота” гр.Харманли сумата 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.