О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София,11.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 2632 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. К. К., чрез пълномощника и адвокат З. П., срещу определение №398/24.03.2016г. по ч.гр.д. № 190/2016г. на Окръжен съд – Русе. С последното е потвърдено определение № 7230/30.12.2015г. по гр. д. № 2439/2015г. на Районен съд – Русе, с което ищцата А. К. К. е осъдена да заплати съдебни разноски, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на процесуалния представил на ответника.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал.1 т. 3, предл. 2 ГПК. Поддържа се, че въпросът: „ следва ли съдът да присъди разноски на страната при положение, че към момента на прекратяване на делото същата не е представила доказателства за извършени такива“, е от значение за развитието на правото.
Ответната страна – Й. Й. П. не е подала отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай първоинстанционното производство е прекратено поради отказ от иска, след връчване на препис от исковата молба на ответника и преди изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, въпреки че отговорът на исковата молба, с който е приложен договорът за правна защита, е депозиран след датата на определението за прекратяване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение поради следното:
По формулирания по-горе въпрос е налице практика на ВКС, която е задължителна за въззивния съд и е съобразена от него. С определение № 101 от 12.03.2012г. по ч.гр. д. № 102/2012г., II г.о., е прието, че по правило страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания, в т.ч. за присъждане на разноски, до приключване на устните състезания. Ако производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото, но след връчване на исковата молба на ответника, то той може да представи доказателства за сторените по делото разноски и след постановяване на определението за прекратяване. Съгласно тълкувателните мотиви на ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК за да се обоснове касационно основание в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК следва да е налице непълна, неясна или противоречива правна норма, промяна на обществените отношения, налагащо промяна на съществуващата до момента задължителна практика. Настоящият състав намира, че в разглеждания случай не е налице специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване. С цитираното определение на ВКС, което се възприема и от настоящия съдебен състав, е разяснен процесуалният ред за упражняване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК в хипотезата на прекратяване на делото, поради оттегляне, респ. отказ от иск, включително е възприета възможността за представяне на доказателства в производството по допълване на съдебния акт в частта за разноските. Жалбоподателят не обосновава тезата си за промяна на възприетото до момента тълкуване по поставения правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №398/24.03.2016г. по ч.гр.д. № 190/2016г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: