О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 13,03,2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като изслуша докладваното от съдия Р. Божилова ч.т.дело № 661/2015 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по подадена от [фирма] [населено място],представлявано от управителя Вероника П. И.,молба по чл.309 вр. с чл.282 ГПК,за допускане спиране изпълнението на влязло в сила решение № 957 от 31.05.2013 год. по т.д. № 2917/2012год. на Пловдивски окръжен съд, предвид подадена молба за отмяна на същото, на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК . С влязлото в сила – с определение № 738 / 18.12.2014 год. по т.д. № 827 / 2014 год. на ВКС, І т.о., за недопускане на касационното обжалване – решение № 957 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд , [фирма] е осъдено да заплати на П. И. А. сумата от 17 000 евро – възнаграждение по договор за поръчителство и сумата от 16 245 евро – неустойка за забавено плащане на същото или общо сумата от 33 245 евро ,с левова равностойност – 65 021,56 лева.
Молбата за отмяна – вх.№ 1346 / 04.02.2015 год. – е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК,считано от постановяване определението по чл.288 ГПК на касационната инстанция, независимо от твърдението за узнаване на обстоятелството, обосноваващо исканата отмяна – на 01.04.2014 год., тъй като релевантен за преценката по чл.305 ГПК е само срокът ,течащ след влизане в сила на атакуваното чрез извънинстанционното средство за контрол решение.Молбата е подадена от надлежна страна и е редовна от външна страна – с приложено доказателство за упълномощаване на подалият я процесуален представител на страната , респ. за заплатена държавна такса .
Сумата от 65 021 56 лева, постъпила по набирателната сметка на ВКС,видно и от издаденото на 04.02.2015г. удостоверение от главен специалист-счетоводител при ВКС, е първоначално заплатена при условията на чл. 282 ал.2 ГПК, като гаранция за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Като изхожда от предназначението й – идентично както в хипотезата на чл.282 ал. 2 ГПК, така и в настоящата – чл.309 вр. с чл.282 ГПК – обезпечаване изпълнението на съдебното решение,а не в обезщетяване на вреди от неоснователно допуснато спиране на изпълнението,настоящият състав намира,че не съществува пречка същата да бъде ползвана и като гаранция по настоящото спиране.
При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки да се допусне спиране изпълнението на влязлото в сила решение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, на основание чл. 309 вр. с чл. 282 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на влязлото в сила решение № 957 от 31.05.2013 год. по т.д. № 2917/2012год. на Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се издаде незабавно на [фирма] [населено място], представлявано от управителя Вероника П. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: