О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
Гр. София, 14.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1735/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] П. срещу Решение № 4747 от 1 април 2016 г. по въззивно гр.д.№ 2729/2015 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д.№ 17557/2014 г. С първоинстанционното решение [фирма] е осъден да заплати на [фирма] Б. сумата 24784,28 лв., представляваща обезщетение за вреди от пълна липса на товар по договор за международен автомобилен превоз на стоки по Конвенцията СМR от 29 май 2014 г. ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска 12.08.2014 г. до окончателното й плащане. С жалбата е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за необоснованост.
В изложение по чл.284 ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3
2
ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси:
Допустимо ли е съдът да изследва обстоятелството, по което не се спори между страните – извършена кражба на процесния товар, призната от самия ищец в исковата молба, и приемането му за спорно от решаващия съд и
следва ли да се заплаща обезщетение на възложителя на превоза на товара при условие, че същият не е негова собственост и липсват доказателства товародателят да е заплатил обезщетение за собственика на товара.
Касаторът претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска срещу него.
Ответникът по касация [фирма] Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския окръжен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди осъдителното решение на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] иск за имуществени вреди от пълна липса на товар – обект на международен автомобилен превоз, въззивният съд е приел, че претенцията се основава на чл.17 от Конвенцията СМR и ответникът е действал като превозвач по сключения договор между страните и носи обективна отговорност за процесната пълна липса на товара с неустановен произход. В съобразителната част на решението Пловдивският окръжен съд е приел, че липсват данни за кражба на товара и признаването й от ищеца следва да се преценяват с оглед на всички релевантни обстоятелства по делото. Обсъдено е възражението на жалбоподателя за действията му в съответствие с добрата търговска практика и същото е прието за неоснователно поради неполагане на грижа за проверка на добросъвестността на чуждестранния превозвач [фирма], която би предотвратила изчезването на товара. Прието е за ирелевантно обстоятелството дали ответникът-превозвач е сезирал надлежните органи за евентуална кражба на чужда територия по време на международния превоз по шосе с дестинация Италия – Румъния. В мотивите не се сочи от кого е предаден товарът на последния ангажиран превозвач „Ката Транскер“. Въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК и към
3
мотивите на Пловдивския районен съд, който приема за безспорно възникването на превозни правоотношения между страните въпреки
непредставянето на товарителница СМR, която служи за доказване на правоотношението, но не е условие за възникването и съществуването му съгласно клаузите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Първоинстанционният съд приема за безспорно, че ищецът е поел задължение да осигури превоз на банани, собственост на холандско търговско дружество „ДЕЛТАКСЕ“, от Италия до Румъния. По договор между страните по делото превозът е бил превъзложен на ответника, който на свой ред го е възложил на трето неучаствуващо в процеса лице – унгарско дружество – превозвач. По време на превоза товарът изчезва заедно с камиона. Не е обсъдено възражението на ответника, заявено още с отговора на исковата молба, за предаване на товара от фирма „С. С.П.А.“ на унгарски превозвач и липса на фактическо предаване и получаване на предназначения за превоз товар между страните въпреки издадената товарителница. Прието е, че поради обективния характер на отговорността на превозвача е без значение обстоятелството дали е положил необходимата грижа да повери търговската и професионална добросъвестност на [фирма], за чиито действия отговаря като за свои.
Предвид изложеното следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд по предмета на спора. Първият въпрос не е от значение за изхода на конкретния спор, а за възприемане на фактическата обстановка, за законосъобразността и обосноваността на изводите на съда. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, не и за правилността на обжалваното решение, чиято проверка не може да се извършва в стадия на селектиране на жалбата.
Вторият въпрос е зададен хипотетично и е неотносим към спора.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
4
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Решение № 474 от 1 април 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д.№ 2729/2015 г. на 5-ти въззивен граждански състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: