О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .162
С., 16.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1167/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Х. Б. против решение №105/08.06.2010г. на Г. окръжен съд,постановено по гр.д.№130/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №33/09.02.2010г. по гр.д.№1123/2009г. по описа на Г. районен съд и е постановено:отхвърля иска предявен от Г. Х. Б. за намаляване на дарението в полза на П. Е. Н. до размер на запазената й част 1/2 идеална част от притежавания от наследодателката й недвижим имот,описан в същото,на основание член 30 от ЗН, като неоснователен и недоказан.
В изложението си ,приложено към касационната жалба, на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по три материалноправни въпрос,първият решаван противоречиво от съдилищата,втория и третия –от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото по смисъла на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. Е. Н.,в писмения си отговор,счита че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд ,след като е отбелязъл,че в конкретния случай с предявения иск ищцата упражнява правото си за намаляване на дарението спрямо ответницата,която не е призована към наследяване,то това право е обусловено от наличие на визирания в закона правнорелевантен факт-приемане на наследството по опис.Съдът е посочил,че по делото безспорно е установено,че процедурата по приемане на наследството по опис е стигнала само до вписване на заявлението на ищцата по реда на член 49 ал.1 от ЗН,като след вписването на заявлението следва да се извърши опис на цялото имущество на наследодателя и задължение на наследника е да посочи на районния съдия всички наследствени имущества,които са му известни,като в противен случай според член 64 от ЗН той не може да се ползва от изгодите за приемане на наследството по опис-в случая от правото да иска намаляване на дарението.Съдът е приел,че твърденията на ищцата,че не са й известни наследствени имущества на наследодателката-нейна майка,са необосновани и същата е следвало да посочи процесния имот,притежаван от майка й и да се доведе до край процедурата на приемане на наследството по описа,а именно със съставяне на описа от надлежния районен съдия,поради което е стигнал до извода,че наследницата по закон-настояща ищца,не е приела наследството по опис и не е материалноправно легитимирана за претендира намаляване на дарението до размера на запазената й част.
В изложението на касатора на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,посоченият като първи правен въпрос,по който съдът се е произнесъл според касатора в противоречие с практиката на съдилищата е следния:”Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството,би ли могло да се приеме като изгода,свързана с приемане на наследството по опис?”Твърди се ,че този въпрос е решен в противоречие с решение №1382/16.02.2009г. по гр.д.№4800/2007г. по описа на ВКС,ІVго,постановено по реда на отменения ГПК.
Преди всичко така формулирания правен въпрос не е от значение за изхода на спора и не е обусловил изводите на съда/виж Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г.-т.1/.За да отхвърли предявеният иск като несонователен,въззивният съд е приел липса на материалноправна легитимация на ищцата,тъй като предвиденото от закона право да иска намаляване на дарението до размера на запазената част,което се упражнява спрямо ответницата,която не е призована към наследяване,не е налице поради неизпълнение на предвидената от закона процедура,а именно приемане на наследството по опис.Цитираното и приложено към изложението решение на ВКС не е по идентичен казус,нито е налице произнасяне на съда по същия правен въпрос/виж т.3 от горепосоченото тълкувателно решение/.Ето защо,касационният съд намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на въззиното решение на основание член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Като материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона,касаторът посочва член 30 ал.2 вр. с член 64 от ЗН,като формулира следните въпроси”1.Следва ли в заявлението за приемане на наследството по опис,наследникът да посочи тези имоти,с които наследодателят се е разпоредил приживе,съответно същите да бъдат описани от районния съдия? и 2.Включват ли се в наследствената маса имотите,с които приживе наследодателя се е разпоредил?”,като в тази връзка се заявява,че въззивния съд е нарушил материалноправни норми.
За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.4 от ГПК,съгласно предвиденото в т.4 от Тълкувателно решение №1/2009г.,правният въпрос от знамение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване.Видно от съдържанието на горепосочените въпроси,както и от изложеното във връзка със същите,липсват аргументи за наличие на основанието предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно т.4 от горепосоченото тълкувателно решение.Твърденията на касатора за допуснати нарушения на материалноправни правни норми от съда,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105/08.06.2010г. на Г. окръжен съд,постановено по гр.д.№130/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: