4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 17.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 638 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД „О. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К.”, гр.София против въззивното решение на С. апелативен съд № 95 от 02.02.2010 год., поправено с решение № 254/ 10.03.2010 год., двете по в.гр.д.№ 1511/2009 год., с което е оставено в сила решението на СГС от 12.03.2009 год. по гр.д.№ 736 / 2007 год. в частта му, относно присъдената на осн. чл.226, ал.1 КЗ на Р. Д. К. сума от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му, в резултат на настъпило на 15.01.2007 год. в[населено място], кв. В. ПТП,неимуществени вреди и при условията на чл. 271 ГПК е уважен предявения срещу касатора, в качеството му на ответник, иск по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 15 000 лева, обезщетение за претърпените от пострадалия болки и страдания от предизвикана от процесното ПТП лицева травма, придружена със счупване на носа, многофрагментно счупване на черепа и следтравматична енцефалопатия, като са присъдени и направените деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и на съществените процесуални правила, установени за дължимата преценка на събрания по делото доказателствен материал и доводите на страните- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.2 ГПК, наименовано „молба”, касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материално –правни и процесуални въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Във вр. с поддържаното основание за достъп до касационен контрол жалбоподателят ЗАД „О. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К.”, гр. София е направил подробен анализ на мотивите, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, поддържайки, че с размера на присъденото на пострадалия обезщетение въззивният съд е нарушил въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, а поради неправилна преценка на доказателствения материал по делото, вкл. данните от заключението на изслушаната съдебно – медицинска експертиза за механизма на настъпилото увреждане- и на законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД.
В подкрепа на въведените доводи за произтичащо от неползване на предпазен колан при управление на МПС, съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач същото и необосноваността на изградените в тази насока изводи на въззивния съд, са представени съдебни актове на С. апелативен съд, в които изрично е прието, че самият факт на неупотреба на обезопасителен колан , като нарушение на изрична разпоредба на ЗДвП, е достатъчно, за да обуслови съпричиняване на вредата от ПТП, а установяването му е възможно и дори само от вида на настъпилите травми на пострадалия.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Касаторът въобще не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/или процесуално право, който като специфичен за делото, да е обусловил неговия краен правен резултат – задължение, вменено му от законодателя с нормата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което само на това основание – липса на главната предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от гореизложеното, дори и да се приеме, че с оглед данните по делото и разясненията дадени с ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС за правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, поставените от жалбоподателя и разрешени от въззивния съд въпроси на материалното право, попадащи в обсега на чл.280, ал.1 ГПК са тези за „справедливия” по см. на чл.52 ЗЗД размер обезщетение, дължимо на пострадалия за причинени му от деликт неимуществени вреди и за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като от тях зависи изходът на делото, то отсъства визираният селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че по отношение на същия липсва аргументация, която несъмнено не се изчерпва с текстово възпроизвеждане на законовата разпоредба, както е процедирал жалбоподателя, то при наличието на задължителна съдебна практика, обективиран в ППВС № 4/68 год., която не е загубила своята актуалност и целта на която, с оглед дадените чрез същата задължителни за съдилищата в страната разяснения по тълкуването на чл.52 ЗЗД и предпоставките за наличие на съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, е да преодолее именно неточното и различно прилагане на закона от съдилищата във вр. с критериите при обезщетяване на моралните вреди, произтичащи от деликт, основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – отсъства.
Що се касае до цитираните от касатора въззивни съдебни актове на С. апелативен съд, то същите са без обозначение да са влезли в сила, поради което въобще не следва да бъдат обсъждани.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая липсва позоваване на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а и при наличие на задължителна съдебна практика, последният обективно не може да бъде налице.
Или, изложеното позволява да бъде обобщено, че обосновавайки достъпа до касационен контрол със съществуващи във въззивния съдебен акт пороци, жалбоподателят е допуснал лишено от основание в процесуалния закон смесване на предпоставките за достъп до факултативен касационен контрол с касационните основания по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
За прецизност в тази вр. следва единствено да се посочи, че доколкото въпросите за съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата на чл. 51, ал.2 ЗЗД и за размера на дължимото на осн. чл.52 ЗЗД обезщетение на увредения са винаги специфични за делото и обусловени от конкретните факти по всеки отделен случай, то различният краен правен резултат в съдебните актове на съдилищата не всякога е резултат от неточното прилагане на закона, а се дължи именно на последните, както и на различните ангажирани доказателства, както е и в разглеждания случай.
Въззивният съд е отрекъл основателността на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата от пострадалия не поради различно възприето тълкуване на материалния закон – ирелевантност на поведението му, като водач на МПС към настъпилия вредоносен резултат, а поради отсъствие на категорични доказателства, че е налице твърдяното неправомерно поведение- непоставяне на обезопасителен колан, които според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения, не могат изцяло да бъдат заместени от констатациите на в.л. по приетата съдебно-медицинска експертиза, особено, когато и те не са категорични.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. апелативен съд № 95 от 02.02.2010 год., поправено с решение № 254/ 10.03.2010 год., двете по в.гр.д.№ 1511/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: