4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 18,02,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1886/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Ц. К., Т. С. К. и Г. А. К. и тримата от [населено място], срещу решение №487 от 13.03.2015г. по гр.д.3329/14г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – З. компания [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, чрез пълномощника си-адв. С. Ч. са заявили, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поставили са въпросите –„ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси”2/ „ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпяните душевни болки и констатираното влошено психично здраве и 3/ „ При определяне размера на справедливото обезщетение за търпени болки следва ли съдът да се съобрази с практиката на другите съдилища.” По първият въпрос страната е поддържала, че съдът не бил взел предвид нивата на застрахователните лимити, а съгласно практиката на ВКС те трябвало да се отчитат като „ ориентир”. Посочени са решения на касационната инстанция в този смисъл,от които са цитирани части. Поддържано е в същата връзка, че обезщетението било занижено, с оглед именно нивата на застрахователните лимити. По втория въпрос страната е сочила противоречие с ППВС № 4/67 и решения на ВКС, обосновано с твърдението, че съдът не бил съобразил в пълна степен указанията дадени с цитираната задължителна практика.По третия въпрос е развито разбиране, че не е съобразено присъжданото в други аналогични, според касаторите случаи обезщетение от съдилищата. Други доводи не са развити.
Първият въпрос, дори и да бъде приет за релевантен, то налице би било само общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По него страната е поддържала като допълнителен критерий основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, обаче, не е налице, тъй като съдът не се е отклонил от сочената задължителна практика. Минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” са определени от съставите, постановили сочените от касатора актове единствено като ориентировъчен критерий, не като задължително условие за преценката на съда при определяне на справедливото застрахователно обезщетение.Те могат да бъдат отчетени и да бъдат взети предвид като такъв ориентир, само при отчитане на конкретното увреждане, тъй като на обезщетяване подлежи конкретната неимуществена вреда, чийто стойностен адекват определя съдът по справедливост. В този смисъл е и решение №95/ 24.10.2012г. по т.. №916/11г. на ВКС, І т.о., постановено по чл.290 ГПК, с което е третиран именно въпросът- релевантни ли са за критерия по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане по Наредба № 18/97г.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК по втория и третия въпроси. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, общо поставените въпроси,свързани с изброяване на обстоятелства с оглед значимостта им при приложението на чл.52 ЗЗД, както и практиката на съдилищата като критерий за определяне на това обезщетение нямат такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Правилността на изводите на въззивния съд, подробно интерпретирани от страната, не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет.Или всички доводи за недоказаност на тези факти, както и оплакването, свързано с неправилност на изводите на съда в тази връзка не може да обоснове довод за допускане на касационно обжалване. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Освен това доводите, с които е сочено противоречие с тази задължителна практика, както и квалификацията им от касаторите като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касаторите общо противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №487 от 13.03.2015г. по гр.д.3329/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: