О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№162
София, 19.09.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 3006 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 16962 от 07.06.2018 г. на Е. П. Й., М. Я. Х.-Й. и В. Е. Й., приподписана от адв. П. Х., против определение № 1270 от 21.05.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 905 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 1850 от 13.02.2018 г., постановено по гр.д. № 18480 по описа за 2017 г. на Районен съд-Варна за прекратяване производството по делото.
Жалбоподателите се оплакват, че с атакуваното определение въззивната инстанция неправилно е тълкувала волята им и исканията, с които са сезирали съда. Твърдят, че нормата на чл.494, ал.2 ГПК е нарушена от ЧСИ Л. Т. по изп.д. № 20137130400088, което е основание за завеждане на исковата им молба и искат „заместване на волеизявлението“ на съдебния изпълнител.
В изпълнение на дадени указания от администриращия жалбата съд е подадена уточняваща молба, в която е заявено, че „неразбираемата воля“ на съда обуславя приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и води до нищожност и очевидна неправилност на постановения съдебен акт. Формулирани са следните въпроси: „Следва ли като резултат на императивната разпоредба на ГПК, при позоваване на страната, която е заинтересована от прилагането ?, съдът да постанови в решението си същата да предизвика същия правен ефект, който е предвиден в хипотезата й?“, „До каква степен е от значение за решаване на делото по същество разбирането на съда за фактическите обстоятелства, на които се основава искането, разглеждано в контекста, че спорът е спор по правото и неговото прилагане, а не обстоятелствата, с които е постигнато нарушението?“.
Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, с който се потвърждава прекратяването на производството по делото, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподатели са надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт и е спазен срокът по чл.275, ал.1 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Окръжен съд-Варна подробно и обосновано е изследвал извършените процесуални действия от първоинстанционния Районен съд-Варна по отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, подадена от Е. П. Й., М. Я. Х.-Й. и В. Е. Й. против П. Я. П. и „Райфайзенбак /България/“ ЕАД. Взел е предвид, че ищците навеждат твърдения за незаконосъобразност на действията на съдебен изпълнител, изразяващи се в нарушение на чл.494, ал.2 ГПК, както и че е отправено искане за заместване на волеизявлението на съдебния изпълнител, което да послужи като основание за въвод във владение. Впоследствие в уточняващи молби ищците са поискали заместването на волеизявлението на П. Я. П. и „Р. /България/“ ЕАД, а като фактическо основание са посочили незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. В последната молба е поискано извършеният въвод във владение от съдебния изпълнител да бъде отменен, поради извършени процесуални нарушения, както и да бъде признато правото на собственост върху процесния имот, придобито от ищеца В. Й. въз основа на давностно владение в периода от 2009 г. до 2017 г., като основание на иска отново са посочени незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител по насрочване на повече от две публични продажби на недвижимия имот, твърди се е и че ищецът В. Й. е владял имота в посочения период. При тези данни въззивният съд е счел, че във всяка от подадените молби ищците са изложили противоречиви твърдения и неясни факти, а отправените до съда искания не съответстват на конкретно материално право, което да е засегнато от правния спор, така както изисква разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите не са формулирали правен въпрос с предвиденотото в процесуалния закон съдържание, изяснено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2009 г. по тълк.д. № 1 по описа на ОСГТК на ВКС. Решаващата воля на въззивния съд е обусловена от преценката му за нередовност на исковите претенции на Е. П. Й., М. Я. Х.-Й. и В. Е. Й., поради съдържащите се в тях вътрешни противоречия и неясни фактически твърдения, които не могат да се свържат с конкретно субективно право и претендираната във връзка с него защита. Въпросите, формулирани от касаторите, са неясни и неконкретизирани, въпреки това настоящият състав намира за необходимо да даде разяснения. В чл.127, ал.1 ГПК изрично е предвидено съдържанието на исковата молба, както т.4 се изисква изложение на обстоятелствата, на които се основа искът, а съгласно т.5 следва да бъде ясно посочено в какво се състои искането. Окръжен съд-Варна е потвърдил извода на първоинстанционния за липса на посоченото съдържание. Неспазването на императивните разпоредби на процесуалния закон, в т.ч. и чл.494, ал.2 ГПК, води до незаконосъобразност на извършените действия на съдебния изпълнител. Пред съда могат да бъдат обжалвани и изрично предвидените действия на съдебния изпълнител в чл.435 ГПК, но законодателят не е предвидил хипотеза, в която съдът да замести волеизявление на органа по изпълнението. В случай, че ищците претендират свои собственически права върху конкретен имот те могат да предявят установителен иск за собственост спрямо лицата, които ги оспорват. А когато считат, че постановлението за възлагане на техен имот, предмет на публична продан, е порочно, могат да подадат и молба за отмяната му по реда на чл.303 ГПК и сл. Съгласно трайната съдебна практика правната квалификация на твърденията и исканията на страните се извършва от съда. След като за съдебният орган не може да стане ясно какви са конкретните фактически твърдения на страните, а и е налице противоречие в претенциите им, то искания им не могат да бъдат квалифицирани и да намерят правното си основание, така че да бъде защитено конкретно материално право.
Следва да се отбележи и че липсват основания да се приеме, че атакуваният съдебен акт е нищожен или очевидно неправилен. Определението на въззивния съд носи всичките белези на валидност – постановено е от законен състав, в правораздавателната му компетентност и волята на съда е ясно изразена, без да са нарушени основите на правния ред, спазена е законоустановената писмена форма. От друга страна жалбоподателите само са посочили предвидената в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК – „очевидна неправилност“, без да мотивират наличието на такава, съдът не констатира, че има правни проблеми, намерели отражение в мотивите на атакувания акт, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване с оглед проверка дали прекратителното определение не е очевидно неправилно.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1270 от 21.05.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 905 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ