3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
С., 02,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 134 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ив. К., като ЕТ с фирма Т. агро 88-Б. против определение от 27.10.2010 г. по ч.гр.д. № 2892/2010 г. на П. ОС в частта, с която след отмяна на първоинстанционното определение по гр.д. № 967/2010 г. на А. РС, се осъжда ЕТ да заплати на А. ЕООД-П. сумата 2 686 лв. разноски по обезпечително и исково производство, както и 14.85 лв. разноски по въззивното производство съразмерно уважения размер на жалбата.
С обжалваното определение е прието, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е платил след подаване на исковата молба и затова ищецът е оттеглил исковете, което е обусловило прекратяване на делото.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че решението противоречало на практиката на ВКС-Опр. № 109/9.03.2009 г. по ч.гр.д. № 123/2009 г. на ІІІ г.о. и № 125/27.02.2009 г. по ч.т.д. № 474/2008 г. на ІІ т.о., а освен това произнасянето на касационната инстанция било от съществено значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В случая не се обжалва решение, а определение. Независимо от това, приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно определение, изключва това определение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК.
Твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС, по смисъла на т.2 ТР 1/2009 ОСГКТК, не е налице. От представените определения на ВКС само това на ІІІ г.о. е по чл.274,ал.3 ГПК, но касае друг въпрос-този за разграничението на чл.248 и чл.250 ГПК. Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие с практиката на ВКС.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК , поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Отделно от изложеното, във връзка с останалите доводи на касатора, следва да се има предвид, че адвокатския хонорар е намален от въззивния съд съобразно п.2 от ДР на Наредба 1/2004 за мин.размери на адв.възнаграждения, а ирелевантно е позоваването на чл.64 ГПК, който касае възстановяване на срокове.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение от 27.10.2010 г. по ч.гр.д. № 2892/2010 г. на П. ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: