1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 2.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. гр.д. № 1356 по описа на Трето гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. В. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Свилена Н. от АК-В. срещу въззивно решение № 332 от 23.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 272/2011 г. на Варненския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от касатора против [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], за сумата от 2252,80 лв., представляваща сбора от възнагражденията за положен от ищеца за периода от 19.05.2009 г. – 19.02.2010 г. извънреден труд, на основание чл. 262, ал. 1 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се релевира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се сочи задължителна съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма], представляван от собственика Д. Д. Т., със седалище и адрес на управление [населено място] , чрез пълномощника си адв. Р. К. от АК-В., оспорва касационната жалба на ищеца и на основание чл. 287, ал. 2 ГПК предявява насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 128 КТ, за сумата от 1760,04 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 118,64 лв. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се релевира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че страната [фирма], представляван от собственика Д. Д. Т., със седалище и адрес на управление [населено място], не е изпълнила задължението си по § 4 от Закона за търговския регистър да се пререгистрира в срок до 31.12.2011 г., поради което по силата на § 5, ал. 1 З. следва да се счита заличена като търговец, считано от 01.01.2012 г., поради което страна в производството се явява физическото лице Д. Д. Т. от [населено място].
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Редовна, по процесуално недопустима е и насрещната касационна жалба.
Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол.
В случая цената на всеки един от обективно съединените искове, предмет на касационния контрол по чл. 128 КТ, чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, възлиза на сумите, както следва: 1760,04 лв., 2252,80 лв. и 118,64 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 27.04.2011 г., с вх. № 13552, а насрещната касационна жалба е подадена на 01.07.2011 г. с вх. № 21570 и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се явяват процесуално недопустими, още повече, че насрещната касационна жалба с оглед разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.
Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред.
В случая касационната жалба е подадена на 11.07.2011 г., а насрещната касационна жалба на 01.07.2011 г. и към тези дати те не са допустими на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, тъй като цената на всеки един от обективно съединените искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД е под 5 000 лв. и те са изключени от касационния контрол.
С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационна жалба, респ. насрещната касационна жалба предвид основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба и насрещната касационна жалба са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд бъде прекратено.
При този изход на делото пред настоящата инстанция направените от страните разноски за касационното производство остават в тяхна тежест така както са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 13552/27.04.2011 г. на В. И. В. от [населено място] и насрещната касационна жалба с вх. № 21570 от 01.07.2011 г. на Д. Д. Т. от [населено място], против въззивно решение № 332 от 23.03.2011 г., постановено по в.гр.д. № 272/2011 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната му част.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1356/2011 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: