О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
[населено място], 24.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 523/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. Ж. Л. от [населено място], чрез адв.Н. срещу решение №78 от 17.01.2011г., постановено по гр.дело№621/2010г. на Софийския апелативен съд, само в частта, с което е потвърдено решението на СГС, с което е отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата от 25 000 лв. / разликата от 25 000 лв. до 50 000лв./ Касаторът поддържа, че при определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът поддържа чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Решението, с което е уважен иска за сумата от 25 000 лв. е влязло в сила, като необжалвано.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът обосновават допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, отхвърлящо частично предявения иск, с необходимостта от точното прилагане на чл.52 ЗЗД, правилно да се прилагат събраните по делото доказателства, да не стига от различните съдилища до различни изводи, което макар да се касае до каузално тълкуване, би довело и до развитие на правото.
За да уважи частично искът по чл.226, ал.1 КЗ, САС е съобразил вида и характера на уврежданията, последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, остатъчния оток в глезена след проведеното лечение, дефицита от 10 градуса при разгъване на ходилото, необходимостта от провеждане на ново оперативно лечение за изваждане на пластините от глезена, дефекта при движението на пострадалия – леко накуцваща походка на ляво, възрастта на пострадалия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставения от касатора материалноправен въпрос за определяне на размера на обезщетението, е значим за разрешаването на спора, но не е налице допълнителнателната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Произнасянето на съда по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е обусловено от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, като правилността й може да се разглежда само по реда на чл.290 и сл. ГПК. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС №4/1968г. за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Не може да бъде споделено становището на касатора, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не се касае за неясни разпоредби, което да налага тълкуването им, налице е и задължителна съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД и няма основание да се приеме, че се налага даване на нови правни разрешения по прилагането на закона.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №78/17.01.2011 г., постановено по гр.д.№621/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: