2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 24.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №82/2011 година.
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. С. Б. от[населено място] срещу определение от 14.12.2010 г. по ч.гр.д. № 379/2010 г. по описа на Ямболския окръжен съд, г.к.,, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по чл.23 от Закона за правната помощ за осъществяване на защитата му по делото. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и уважаване на искането му.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд намира, че частната жалба е допустима съгласно чл.-95, ал.5 ГПК, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, редовна е и подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд съгласно чл.274, ал.2 ГПК. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ съгласно чл.23, ал.4 ЗПП, тъй като молителят е представил данни, с които му е отказана правна помощ по друго дело със сходен предмет – ч.гр.д.№192/2010 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Освен това е прието, че съгласно чл.23, ал.ал.1 и 4 ЗПП, правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство, и когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Досежно втората хипотеза е прието, че преценката на съда се формира на база на обстоятелствата посочени в чл.23, ал.4 ЗПП – доходи на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства.
В процесния случай съдът е приел, че представените доказателства сочат, че молителят получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 225,62 лева, като притежава и недвижимо имущество, а именно апартамент и гараж в[населено място] и дворно място в[населено място], от които имоти би могъл да реализира доходи при необходимост. От друга страна, е прието, че доказателствата относно здравословното състояние на молителя не сочат на тежко заболяване, изискващо перманентно и скъпоструващи лечение или нужда от чужда помощ, като за това липсват данни за направени разходи. Поради това съдът е стигнал до краен извод, че съгласно правната норма на чл.23, ал.4 ЗПП правна помощ се предоставя само при условие, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, каквото в случая не е налице.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като обсъди изложеното в жалбата с оглед представените от молителя доказателства пред въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно.
Предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено и в случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това – чл.23, ал.4 ЗПП. Преценката на това се прави въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и депозиране на декларация за тези обстоятелства. Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното определение, молителят не е представил доказателства, въз основа на които да се направи категорична преценка и постанови съдебен акт за предоставяне на правна помощ при наличие на условията по чл.23, ал.4 ЗПП. Нещо повече, молителят не е представил и декларация за семейно и материално положение. Ето защо правилно окръжният съд му е отказал правна помощ
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.12.2010 г. по ч.гр.д. №379/2010 г. на Ямболския окръжен съд, г.к.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: