О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 03.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 641 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 13471 от 20.VІІ.2018 г. на Л. В. С. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 161 на САС, ТК, 3-и с-в, от 17.І.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 99/2019 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу Разпореждане № 35609/29.Х.2018 г. на СГС, ГК, с-в І-7, по гр. дело № 6276/2016 г.: за отказ на първостепенния съд да освободи настоящия частен касатор от внасянето на държавна такса в размер на 1 955.82 лв. (хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) по сметка на САС във връзка с подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционно решение по посоченото гр. дело.
Поддържайки общо оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, частният касатор Л. Вл. С. претендира отменяването му и постановяване на определение от настоящата инстанция по съществото на искането му с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК, с което ВКС да го освободи от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение на СГС. Инвокират се доводи, че „в конкретната ситуация не са приложени правилно принципите на гражданския процес, а дори и на конституционния принцип за достъп до правосъдие”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с твърдение за „очевидна неправилност” на атакуваното определение на САС /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, но също и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото би било „произнасянето на представителите на върховната съдебна инстанция” по следните два въпроса:
1./ „Когато са налице предпоставките, визирани от страна на законодателя, за да бъде освободен жалбоподателят от дължимата държавна такса, следва ли съдът задължително да го освободи?”;
2./ „Неосвобождаването от държавна такса, когато са налице предпоставките за това, представлява ли ограничаване на конституционно закрепеното право на правосъдие?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на Л. Вл. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди атакувания пред него отказ на първостепенния съд да освободи С. от заплащането на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съставът на САС е приел, че общият доход, реализиран от молителя, като сборна величина между получаваните от него трудови възнаграждения, пенсия и наем възлиза на 2500 лв., споделяйки по този начин решаващия извод на първостепенния съд, че това му позволява да заплати държавна такса в размер на 1 955.82 лв. Преценката имплицитно включва съждението, че разликата от 544 лв. представлява средствата, които остават на разположение на въззивника С. за посрещане на месечните му нужди, доколкото установеният за 2018 г. /с ПМС № 316 от 20.ХІІ.2017 г./ минимален размер на работната заплата в страната е 510 лв.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Докато формулираните от частния касатор С. два правни въпроса нямат такова естество, а са с изцяло хипотетичен характер: те не са били предмет на произнасянето на състава на САС с атакуваното в настоящето частно касационно производство определение, а и отговорът им се съдържа в императивното съдопроизводствено правило на чл. 129, ал. 6 ГПК /във вр. чл. 6 ЗДТ/. Ето защо лишено от основание се явява житейското очакване на частния касатор по тези два въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК „да се произнесат представителите на върховната съдебна инстанция”. Проведеното от него погрешно отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на същия.
В заключение атакуваното от Л. Вл. С. определение не е очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. съдът да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 161 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 17.І.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 99/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2