О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 03.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2425/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Анна Й. Г., Б. П. А., В. Г. В., Г. П. Т., Г. Ц. Т., Д. Р. К., В. Н. Б., Д. А. И., Д. Н. Д., Д. И. А., З. Т. И., И. И. А., К. С. П., М. Р. Д., М. Г. М., П. Т. И., Р. Г. Т. и Т. В. Д. – всички с адрес за призоваване в [населено място], срещу въззивно решение № 320 от 03.12.2013 г., постановено по в. т. д. № 215/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е обезсилено решение № 87 от 23.05.2013 г. по т. д. № 227/2012 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Петров И. против Трудово – производителна кооперация „Е.” /в несъстоятелност/ и [фирма] иск за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Трудово – производителна кооперация „Е.” /в несъстоятелност/ сделка от 26.04.2010 г., удостоверена с нотариален акт за покупко – продажба № 97, том І, рег. № 902, дело № 54/2010 г. на нотариус Ж. Г. с район на действие РС – Р., с предмет магазин със застроена площ от 34.80 кв. м., находящ се на първи етаж в жилищна сграда „В. К.” в [населено място], на [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 63427.1.67.8.20, заедно с принадлежащите му 10.80 % ид. части от общите части от изба № 5 с площ 13.95 кв. м. и 10.80 % ид. части от 22.70 % ид. части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж, като е прекратено производството по иска поради оттеглянето му и е оставена без разглеждане въззивната жалба на Т. Петров И. срещу първоинстанционното решение; Потвърдено е решението на Русенски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от останалите касатори – ищци по делото, искове с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за обявяване на сделката по нотариален акт № 97/26.04.2010 г. за относително недействителна по отношение на кредиторите на ответната кооперация; Осъдени са касаторите да заплатят на ответника [фирма] разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 600 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска на Т. Петров И. и е прекратено производството по делото. Недопустимостта на решението е аргументирана с доводи, че прекратяването на делото е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.621а, ал.3, т.3 ТЗ, която изключва приложението на правилата на ГПК за оттегляне или отказ от иск към иска, предявен от кредитор по чл.647 ТЗ. По отношение на останалата част от въззивното решение се навеждат оплаквания за неправилност на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторите твърдят, че въззивният съд е отхвърлил исковете им поради недоказаност на увреждащия характер на сделката, без да съобрази, че сделката е сключена между свързани лица и че в чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е въведена презумпция за увреждане на кредиторите на несъстоятелността с всички сделки на длъжника, по които страна е свързано с него лице и които са сключени в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Застъпват становище, че самото естество на сделката, чрез която длъжникът се е освободил от имота си и по този начин е намалил масата на несъстоятелността, без получената от продажбата цена да се е намирала в патримониума му към момента на откриване на производството по несъстоятелност, сочи на увреждане и обуславя основателност на предявените искове. Излагат оплакване, че в решението е направен неправилен извод, че извършеното от длъжника прихващане на част от дължимата цена с насрещно вземане на свързаното лице – купувач не уврежда интересите на кредиторите.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат като значими за изхода на делото следните въпроси : 1. Съдържа ли се в текста на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ презумпция за увреждане на кредиторите на несъстоятелността при сключване на сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок, или ищецът, предявил този отменителен иск, трябва при условията на пълно и главно доказване да установи, че атакуваната сделка уврежда кредиторите на несъстоятелността, както и по какъв начин; 2. Задължителен елемент на увреждането в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ при продажба между несъстоятелен търговец и свързано с него лице ли е несъответствието между пазарната стойност на продадената вещ и уговорената продажна цена; 3. Налице ли е увреждане в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ при продажба между несъстоятелен търговец и свързано с него лице на продажна цена, съответстваща на пазарната стойност на продадената вещ, но при разходване на получената парична престация едновременно с получаването и за погасяване на задължения към конкретно избрани от несъстоятелния търговец други негови кредитори; 4. Налице ли е увреждане в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ при продажба между несъстоятелен търговец и свързано с него лице, когато уговорената продажна цена /или част от нея/ не се заплаща от купувача по сделката, а се прихваща с негово вземане от несъстоятелния продавач. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид новата редакция на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., по която няма създадена съдебна практика, евентуално – че въпросите са решени в противоречие с практиката в решение № 72/15.07.2009 г. по т. д. № 38/2009 г. на Плевенски окръжен съд, решение № 94/10.11.2009 г. по т. д. № 539/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, определение № 480/08.07.2011 г. по т. д. № 160/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 116/29.04.2011 г. по т. д. № 64/2011 г. на Великотърновски апелативен съд и определение № 355/09.05.2014 г. по т. д. № 830/2011 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Трудово – производителна кооперация „Е.” /в несъстоятелност/ – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение за потвърждаване на решението на Русенски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
В частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта за обезсилване на първоинстанционното решение по иска на Т. Петров И. и за прекратяване на производството по този иск като недопустимо, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Правото на касационна жалба срещу прекратителната част на въззивното решение принадлежи само на ищеца Т. Петров И., чийто иск е оттеглен и по отношение на когото производството по делото е прекратено от въззивния съд. В срока по чл.283 ГПК Т. И. не е подал касационна жалба и предвид правилото на чл.296, т.2 ГПК въззивното решение е влязло в сила в частта за прекратяването на делото. Останалите ищци – сега касатори, нямат качеството на задължителни другари и не са легитимирани да обжалват решението по иска, предявен от необжалвалия ищец, поради което подадената от тях касационна жалба е частично недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да потвърди решението на Русенски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от физическите лица – касатори против Трудово – производителна кооперация „Е.” /в несъстоятелност/ и [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, Великотърновски апелативен съд е приел, че въпреки указанията на първоинстанционния съд, дадени с доклада по делото, ищците не са провели главно и пълно доказване на един от кумулативните елементи от фактическия състав на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ в редакцията, обн. в ДВ бр.20/2014 г., а именно – увреждане на кредиторите на несъстоятелността на ТПК „Е.” /н./ като последица от сключването на договора по нотариален акт № 97/24.06.2010 г., с който ТПК „Е.” / н./ е продала на [фирма] собствения си магазин в [населено място], на [улица], за цена 38 900 лв.
При произнасянето по иска въззивният съд е взел предвид, че уговорената продажна цена е по-висока от данъчната оценка на продадения имот към момента на извършване на продажбата – 31 764.20 лв., както и че поради невнасяне на депозит от ищците за изготвяне на експертиза не са събрани доказателства относно пазарната стойност на имота към датата на продажбата. Съобразил е и установените от доказателствата факти, че част от цената е заплатена от купувача [фирма] на продавача ТПК „Е.” /н./ чрез банкови преводи на сумите 15 000 лв. и 18 815.74 лв., а за остатъка от 5 084.26 лв. купувачът е извършил прихващане със свое вземане към продавача по фактура № 01/24.11.2008 г. След преценка на посочените факти съдът е направил извод, че в своята съвкупност те не доказват увреждане на кредиторите на несъстоятелността на ТПК „Е.” /н./ със сключената от кооперацията разпоредителна сделка. В зависимост от извода за недоказаност на увреждането като елемент от фактическия състав по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ въззивният съд е счел за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решени не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
От формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК четири въпроса само въпросът по п.1 може да се квалифицира като правен въпрос с обуславящо значение за изхода на спора. Отхвърлянето на исковете с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е резултат от решаващия извод на въззивния съд, че ищците /сега касатори/ не са провели пълно и главно доказване относно увреждащия характер на сключената от несъстоятелния длъжник продажба спрямо кредиторите на несъстоятелността. Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд е формирал становище, че в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ увреждащия характер на сделката не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищците – кредитори. Поради изложеното въпросът дали в текста на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ се съдържа презумпция за увреждане на кредиторите на несъстоятелността при сключване на сделка със свързано лице в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ или ищецът по иска с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ следва да установи чрез пълно и главно доказване увреждащия характер на сделката, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от значимостта на въпроса, касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не са осъществени поддържаните от касаторите допълнителни предпоставки по т.3 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с въззивното решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставеният правен въпрос не изпълнява нито едно от изискванията, обосноваващи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ в приложената от въззивния съд редакция, обн. в ДВ бр.20/2014 г., урежда ясно и точно фактическия състав, чието осъществяване е основание за обявяване на сключената от несъстоятелния длъжник разпоредителна сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Съгласно чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, за да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на недействителността, сделката трябва да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, да уврежда кредиторите и страна по нея да е свързано с длъжника лице. Разпоредбата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ не съдържа презумпция, че сделката уврежда кредиторите, щом като е сключена със свързано с длъжника лице, което означава че увреждането подлежи на доказване съобразно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. Текстът на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е достатъчно ясен и доколкото в него законодателят не е въвел презумпция за увреждане, не се налага да бъде тълкуван, за да се отговори на поставения от касатора въпрос и да се осигури разглеждане и решаването на делата според точния му смисъл, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е доказано, тъй като в представените с изложението решения не е изразено принципно становище, че в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ увреждащият характер на сделката се презумира. Позоваването на презумпция за увреждане има само в мотивите към едно от решенията, но то е направено с оглед на фактите по конкретното дело и не сочи на противоречива практика по приложението на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.
Останалите въпроси по п.2 – п.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са от значение за изхода на делото и не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал дали несъответствието между пазарната стойност и продажната цена на продадената вещ е задължителен елемент от фактическия състав на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, дали е налице увреждане в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, когато пазарната стойност на продадената вещ съвпада с продажната цена, но цената е разходвана едновременно с получаването й за погасяване на задължения към конкретно избрани от несъстоятелния длъжник търговци, и дали е налице увреждане в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, ако уговорената продажна цена не се заплаща от купувача, а се прихваща с негово насрещно вземане към несъстоятелния продавач. Постановеният с решението правен резултат произтича единствено от извода, че не е доказано сделката да уврежда кредиторите, без да се взема становище относно възможната проявна форма на увреждането. След като въпросите не са обсъждани в решението и разрешаването им не е обусловило отхвърлянето на исковете, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да се произнася по твърдените от касаторите допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 215/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
С отговора по чл.287, ал.1 ГПК ответникът е представил доказателства за извършени разноски за производството пред ВКС, но не е направил искане за присъждане на разноски. Поради това и в съответствие с принципа на диспозитивното начало разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 320 от 03.12.2013 г., постановено по в. т. д. № 215/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 87 от 23.05.2013 г. по т. д. № 227/2012 г. на Русенски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от Анна Й. Г., Б. П. А., В. Г. В., Г. П. Т., Г. Ц. Т., Д. Р. К., В. Н. Б., Д. А. И., Д. Н. Д., Д. И. А., З. Т. И., И. И. А., К. С. П., М. Р. Д., М. Г. М., П. Т. И., Р. Г. Т. и Т. В. Д. против Трудово – производителна кооперация „Е.” /в несъстоятелност/ и [фирма] искове за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Трудово – производителна кооперация „Е.” /в несъстоятелност/ сделка от 26.04.2010 г., удостоверена с нотариален акт за покупко – продажба № 97, том І, рег. № 902, дело № 54/2010 г. на нотариус Ж. Г. с район на действие РС – Р., и са присъдени разноски на ответника [фирма] в размер на 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Анна Й. Г., Б. П. А., В. Г. В., Г. П. Т., Г. Ц. Т., Д. Р. К., В. Н. Б., Д. А. И., Д. Н. Д., Д. И. А., З. Т. И., И. И. А., К. С. П., М. Р. Д., М. Г. М., П. Т. И., Р. Г. Т. и Т. В. Д. срещу частта от въззивно решение № 320 от 03.12.2013 г. по в. т. д. № 215/2013 г. на Великотърновски апелативен, с която е обезсилено решение № 87 от 23.05.2013 г. по т. д. № 227/2012 г. на Русенски окръжен съд в частта по иска на Т. Петров И. с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и е прекратено производството по този иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :