3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 04.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 133/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 и 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и Р. Ж. Б. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. И. – А. Ч. Н. от САК, срещу определение № 17 892 от 05.11.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 14 397/2012 г. Със същото се отменя разпореждане за незабавно изпълнение от 30.07.2012 г., съдържащо се в заповед за изпълнение на парично задължение въз снова на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена от СРС, І ГО, 29 състав по ч. гр. д. № 35 396/2012 г. в частта относно присъдената в полза на „Р. (България)” ЕАД държавна такса в размер на 1 435,80 лв., като се оставят без уважение частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение в останалата част. С въззивното определение се оставя без уважение искането на жалбоподателите за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и прекратяване на същото. С обжалвания съдебен акт СГС е оставил без уважение и частната жалба на [фирма] [населено място] против определение от 29.09.2012 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането на дружеството по чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на СГС и ВКС.
Ответникът по частната жалба – „Р. (България)” ЕАД [населено място] изразява становище, че подадената частна жалба е недопустима, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК. В частта, с която се обжалва въззивното определение, с което съдът се е произнесъл срещу постановените от СРС актове по чл. 419 и чл. 420 ГПК, частната жалба е процесуално недопустима, а в останалата й част на определението, с което се оставя без уважение искането на на жалбоподателите за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и прекратяване на същото, е неоснователна. Съображенията са следните:
По отношение недопустимостта на частната жалба срещу въззивното определение в частта, с която СГС се произнася по жалбите по чл. 419 ГПК и обжалваното определение на СРС, постановено по реда на чл. 420 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквото не е обжалваното определение.
Въззивното определение не и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по – нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Съгласно действащата понастоящем практика на ВКС, определенията по чл. 419 и чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г., определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г., определение № 306 от 27.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 257/2010 г.; определение № 434 от 04.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 277/2010 г., определение № 498 от 05.07.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 288/2010 г. и определение № 394 от 18.05.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 363/2010 г.
Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК и чл. 420 ГПК.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт в тази част не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
По отношение на оплакванията в частната жалба против определението на СГС в частта, с която се оставя без уважение искането на жалбоподателите за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и прекратяване на същото, настоящият състав на ВКС намира същите за неоснователни. Правилни са изводите на въззивния съд, че искането за прекратяване на заповедното производство е неоснователно. Производството по ч .гр. д. № 35 396/2012 г. е приключило с издаването на исканата заповед за незабавно изпълнение и към настоящия момент не е възможно същото да прекратено.
По отношение на искането за спиране на производството, не са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, а доводите на длъжниците за недължимост на вземането ще бъдат обсъдени в производството по чл. 422 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и Р. Ж. Б. от [населено място], срещу определение № 17 892 от 05.11.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 14 397/2012 г. в частта, с която са оставени без уважение частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 35 396/2012 г. на СРС, както и частната жалба срещу определението по чл. 420 ГПК от 29.09.2012 г. по същото дело.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 17 892 от 05.11.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 14 397/2012 г. в останалата му обжалвана част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: