4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 04.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 22/13 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Р. Р., чрез пълномощника си – адв. Н. М. против определение № 2503 от 26.11.2012 г. по ч.гр.дело №4204/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът, чрез пълномощника си, поддържа противоречие с практиката на ВКС, поради това, че „ въззивният съд ползва като мотив незаконосъобразно твърдението за липсата на материално- правна легитимация на ответниците – физически лица за да прекрати противозаконно гражданското производство срещу тях”. Страната е сочила и приложила няколко решения на ВКС , от които е възпроизвеждала части, като е направила обобщение, изведено според нея от константната практика на ВКС, за това, че въпросът свързан с „ материалноправната легитимация на ответниците – физически лица” е въпрос по основателността на иска. Страната е поддържала и противоречие с практиката на ВКС „ по отношение тълкуване на доказателствата и изявленията на страните по делото”, мотивирано с оплакване- че „ съдебния състав игнорира основните доказателства”.Направен е извод, че съобразно практиката на ВКС, липсата на цялостен анализ на доказателствата сочело на пороци при формиране на вътрешното убеждение и влизало в „ разрез с НПК/отм./”. Тези изводи са подкрепени с цитирането на няколко решения по н.о.х.д. на ВКС, НК. Касаторът е поддържал също и противоречие на обжалваното определение с други определения на съдилищата, разгледано като задължение на съда да се произнесе по всяка искова молба с решение и за разликата между материалноправната и процесуалноправна легитимация. Възпроизведена е част от определение на СГС и на Върховния административен съд.Разгледани са и задълженията на националния съд, произтичащи от чл.47 от Хартата за основни права в Европейския съюз и чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, а като пример е посочено определение на Пернишки окръжен съд по наказателно общ характер дело, както и са разгледани няколко дела на ЕС свързани с изискването за справедливо гледане на делото.Развито е разбиране за преимуществото на европейското законодателство пред националното. След възпроизвеждане текста на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са поставени множество въпроси.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че поставените хипотетични въпроси не обосновават извод за наличие на общото основание за касационно обжалване, тъй като нямат относимост спрямо решаващия извод на съда, който за да обоснове обжалвания правен резултат е приел, че ищецът / с оглед уточненията на исковата молба/ е предявил при условията на алтернативност три иска, с които се иска заличаване на неправомерно вписаните в регистъра на политическите партии несъществуващи и „ никога неосъществявани” неверни твърдения, чието вписване е разпоредено с решение на ВКС, поради нищожност на вписването, недопустимост на вписването и вписване на несъществуващи обстоятелства. Във връзка с така очертания предмет на спор е прието, че по отношение на физическите лица искът се явява процесуално недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като вписването е осъществено по партидата на партията и рефлектира само в нейната правна сфера. Прието е още, че заличаване на вписването по чл.604 ГПК е законна последица от уважаване на иска по чл.537 ГПК, както и това, че не е предвиден иск, с който да бъде постановена отмяна и обезсилване на вписване. Тези мотиви съдът е аргументирал подробно, както с характера на охранителното производство по чл.15 вр. чл.18 ЗПП, така и с приложимостта на общите правила на ГПК спрямо това производство.Това са и решаващите мотиви на съда, с които същият е оставил в сила определението на първостепенния съд за частично прекратяване на производството. Следователно, съдът въобще не е разглеждал наличието или липсата на материалноправна, респективно процесуалноправна легитимация,нито ги е сравнявал, което прави поставените в тази връзка въпроси ирелевантни спрямо общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Същото е изцяло относимо и към множеството хипотетични въпроси, които са без връзка с посочените решаващи мотиви на въззивния съд.
Страната не обосновава и съставите на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Липсва правен въпрос относим към решаващия извод на съда по отношение, на който да е обосновано противоречие със задължителна практика – т.2 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 / 2009г. Или не се обосновава валиден довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определенията на съдилищата, които са приложени и цитирани,както и определението на ВАС не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- арг. .2 и 3 ТРОСГТК №1/09г., а и освен това същите нямат никаква относимост към разглеждания правен спор. Хипотеза на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предполага установеност, на това, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е мотивирал разрешението му в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове на ВКС, респ. ВС или съдилищата. Или съобразно тази дефинитивност, страната не обосновава довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Този извод произтича и от това, че изложените оплаквания свързани с неправилно според нея тълкуване на доказателствата съставляват оплакване за незаконосъобразност на определението и се разглеждат само ако същото бъде допуснато до касационно обжалване, но нямат правно значение за основанията за това допускане, очертани изрично от нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК Същото е относимо и за твърдяното неприлагане на общностни норми, което освен това е мотивирано общо, без да бъде посочено конкретно в какво се състои твърдяното противоречие, т.е. това оплакване което също е за неправилност на процедирането на съда няма относимост към производството по допускане на касационно обжалване. Или противоречието, доколкото е заявено с оглед направените от страната оплаквания за неправилност на акта е ирелевантно към основанията по чл.280 ГПК въобще, тъй като правилността на изводите на съда не е предмет на обсъждане в тази фаза на производството.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2503 от 26.11.2012 г. по ч.гр.дело №4204/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: