О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 04.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4231 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] против въззивно определение на Силистренския окръжен съд № 786 от 23.09.2013 год., по ч.т.д.№ 194/ 2013 год., с което е потвърдено определение № 1942/04.06.2013 год., по гр.д.№ 972/2013 год. на Силистренския районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.130 ГПК, във вр. с чл.41, ал.2 ЗОЗ.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му.
Приложното поле на касационното обжалване частният касатор е обосновал с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по определения за значим за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с допустимостта на оспорването на разпределение по ЗОЗ, което е извършено без да е спазена законоустановената процедура за това и въз основа на незаконосъобразна продажба.
Поддържа, че липсата на съдебна практика по същия, както и отсъствие на изрична законова разпоредба в действащия ГПК, налагат чрез аналогия на закона, или правото ВКС да отстрани съществуващата законова непълнота.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт от категорията, изчерпателно посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е споделил изцяло, като основани на закона, изводите на първостепенния съд за недопустимост на подадената от [фирма] жалба срещу извършено по реда на чл.41 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ разпределение от депозитар, във вр. с изпълнение насочено към имущество, предмет на особен залог, поради липса на правен интерес за жалбоподателя, като в съответствие с процесуалното правило на чл.272 ГПК е препратил към установеното от фактическа и правна страна в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Като допълнение към приетата липса на правен интерес за жалбоподателя, обусловена от извършено в полза на последния, като първи по ред заложен кредитор, разпределяне на цялата набрана по депозитарната сметка сума от осъществената по реда на ЗОЗ продажба на заложеното имущество въззивният съд е обосновал и извод, че срещу твърдяната незаконосъобразност на продажбата по чл. 37 и сл. ЗОЗ, поради неположена грижа на добър търговец, страната разполага с друг ред за правна защита, различен от установения в чл.41, ал.2 ЗОЗ.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставеният от [фирма] въпрос на процесуалното право, освен, че е некоректно формулиран, тъй като с обжалвания съдебен акт не е отречено правото на залогодателя длъжника и лицата по чл.40, ал.1 ЗОЗ да оспорват извършеното разпределение при формалното наличие на предпоставките на чл.41, ал.1 ЗОЗ, няма и обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, обоснован не само с отсъствие на правомощия за решаващия съд в производството по чл.41, ал.2 ЗОЗ да изследва законосъобразността на осъществената по реда на чл.37 ЗОЗ продажба на заложеното имущество, а с липса на правен интерес за настоящия частен жалбоподател.
Що се касае до обосноваността и процесуалната законосъобразност на конкретната преценка за отсъствие на правен интерес, то както последователно поддържа в практиката си ВКС, същата е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд и правилността и – предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка по същество на въведените с частната жалба касационни основания, е ирелевантна за предпоставките за допускане на факултативно касационно обжалване – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отсъствието на основаната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК сама по себе си е достатъчна за да се откаже достъп до касационен контрол.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че в случая е недоказано и поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като приложимостта му не е обусловена от липсата или съществуването на съдебна практика, нито от доводите, част от които –житейски, с които е мотивирано – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 786 от 23.09.2013 год., по ч.т.д.№ 194/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: