О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 05.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 854 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – във вр. чл. 129, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2349/8.ІІ.2018 г. на [фирма]-гр. З., област Перник (с предишно фирмено наименование „Аспекти Плюс”), подадена против определение № 4145 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-е с-в, от 19.ХІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 6205/2017 г., с което е била оставена без уважение частната въззивна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 5717/2.Х.2017 г.на СГС, ТК, с-в VІ-11, по гр. дело № 2150/2017 г.: за отхвърлянето на молба по чл. 389 ГПК, както и за връщането на неговата искова молба (с вх. № 89411 от 3.VІІ.2017 г. по описа на СГС) против ответниците [фирма]-София и ЧСИ Г. С. Д. /с рег. № 781/.
Единственото оплакване на дружеството настоящ частен касатор е за постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до гарантиране правото на търговеца ищец на защита, което резултирало в неговата вероятна недопустимост, респ. – в очевидната му неправилност. Ето защо в процесния случай този търговец претендира касиране на обжалвания съдебен акт „с всички предвидени в закона последствия от това”, както и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд: „за продължаване на съдопроизводствените действия по всички предявени основания и искания по надлежния за това ред”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба, означено като „Допълнителна молба”, търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с твърдения за вероятната недопустимост на атакуваното въззивно определение, за неговата очевидна неправилност /по чл. 280, ал. 2 ГПК/, а също и за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт САС се е произнесъл по следните шест правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Предвид характера на правния спор в конкретния случай, дали е допустимо предявяването на иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК относно установяване несъществуването на процесуалните правоотношения, конкретизирани в исковата, както и в допълнителните уточняващи я молби пред СГС, а също и в частната въззивна жалба пред САС?”;
2./ „Съществува ли за ищеца по отрицателен установителен иск за несъществуването на спорно процесуално правоотношение задължението да обвързва провеждането на тази своя защита с изискванията, визирани в чл. 124, ал. 4 ГПК – да посочи законовите разпоредби, допускащи установяване съществуването на други отделни факти, изграждащи /или не/ съдържанието на спорното правоотношение?”;
3./ „Подобно изискване съставлява ли разместване на доказателствената тежест в противоречие с константната практика на ВКС или следва да се приема като неправилна квалификация на спорното право, водеща до недопустимост на обжалвания съдебен акт?”
4./ „Може ли да се приема за нередовна исковата молба поради неизпълнение на указания на съда, дадени за уточнение на непредявени претенции?”;
5./ „Зависи ли редовността на исковата молба от неизпълнение на указанията на съда по непредявени претенции и това освобождава ли съда от задължението да разгледа и да се произнесе по съществото на останалите претенции, така както са предявени с исковата молба и с уточненията към нея?”
6./ „При направено уточнение на петитума на исковата молба, длъжен ли е съдът да се произнесе и по новата уточняваща молба на ищеца относно това за какъв правен спор се претендира защитата, преди да върне исковата молба с формалното основание, че не са били изпълнени предходните му указания относно ненаправените искания и отнася ли се това задължение и до въззивната инстанция?
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на земенското [фирма] /с предишно фирмено наименование „Аспекти Плюс”/ ще следва да се преценява като процесуално допустима .
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да остави без уважение частната въззивна жалба на търговеца настоящ частен касатор срещу първоинстанционното прекратително определение /поглъщащо и произнасянето на СГС по искането с правно основание по чл. 389 ГПК/, Софийският апелативен съд е приел в две подгрупи на мотивите си, че доколкото първите три иска на настоящия частен касатор срещу кредитната институция и ЧСИ с рег. № 781 са имали за свой предмет установяването на „факти с правно значение”, дружеството ищец не е изпълнило надлежно дадените му от първостепенния съд указания за посочване на относимите към случая закони, уреждащи възможността за воденето на такива установителни искове. Докато по отношение на останалите две съединени под условието на евентуалност искови претенции на търговеца настоящ частен касатор /с пор. №№ 5 и 6/ срещу същите двама ответници не е бил обоснован /мотивиран/ правен интерес от водене на установителния иск за вреди – при наличието на евентуално съединен с него осъдителен иск за същите.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, който се обжалва, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай на дружеството настоящ частен касатор е била върната искова молба, съдържаща само 5 негови кумулативно съединени установителни искови претенции /след извършеното оттегляне на претенцията му с пор. № 4/. Следователно произнасянето на САС с атакуваното определение е единствено на база проверката му дали са били изпълнени /или не/ дадените от първостепенния съд по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК указания, т.е. то обективно не би могло да обхваща повече от 5 правни въпроса. На плоскостта на така проведеното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните от търговеца настоящ частен касатор правни въпроси с пор. №№ 3-6 са с изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното определение и затова по отношение на тях не е налице главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Същевременно, по арг. от задължителната постановка по т. 4 от горецитираното тълкувателно решение, в случая не се констатира и наличие на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК спрямо останалите два правни въпроса /с пор. №№ 1 и 2/.
В заключение, атакуваното определение нито е вероятно недопустимо, нито е очевидно неправилно – предвид незаобиколимото императивно условие по чл. 124, ал. 4, изр. 2-ро ГПК, последователно съобразявано от низовите съдилища, според което извън изрично визираната претенция за установяване истинността или неистинността на един документ, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска „само в случаите, предвидени в закон”. Докато в процесния случай, при вече висящо производство по конститутивен иск с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК, предявен от банка за прекратяване на търговското дружество настоящ частен касатор, последното е предявило 3 „установителни иска за факти с правно значение”, но при очевидната невъзможност да бъдат посочени конкретните законови хипотези, допускащи това, респ. при очевидна невъзможност да бъде обоснован правен интерес от воденото на установителен иск за претърпени имуществени вреди, когато с него е бил съединен евентуален осъдителен иск за обезщетяване на същите.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4145 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 19.ХІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 6205/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2