1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 05.07. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 421/2018 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в редакцията след изменението в ДВ, бр. 86/2017г..
[фирма], чрез пълномощника си адв. И. П., е обжалвало въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, X. състав, № 1207 от 17.10.2017 г. по гр. д. 323/2017 г., с което след частична отмяна и потвърждаване на решението на Пловдивския районен съд № 3278 от 01.11.2016 г. като краен резултат е признато за установено между ищеца [фирма] и ответниците [фирма], [фирма] и [фирма] по предявения иск по чл. 440 ГПК, че [фирма] и [фирма] не са собственици на хладилните складове, намиращи се в УПИ III – 30016, кв. 2 по плана на [населено място], Пловдивска област.
Ответникът по жалбата [фирма] изразява становище в отговора по чл. 287 ГПК, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд е приел, че принадлежността на правото на собственост върху хладилните складове, спрямо които е насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането на ответника [фирма] спрямо ответниците [фирма] и [фирма] се обуславя от статута на вещите като движими или недвижими. Като недвижими имоти, по приращение, те ще бъдат собственост на собственика на имота, в който са монтирани – [фирма]. Като движими вещи хладилните складове ще принадлежат на ищеца [фирма] , който ги е придобил като оборудване за изграждане на хладилни помещения чрез договори за продажба през 2003 г. и 2005 г. и впоследствие ги е отдал под наем за временно ползване на ответника [фирма] също като оборудване. Позовавайки се на приетите по делото съдебно – технически експертизи съдът е приел, че хладилните камери представляват монтирано съоръжение, което подлежи на демонтаж. Заключил е, че след като не са трайно прикрепени към земята, те са движими вещи. Издадените строителни разрешения и удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежа съдът е счел за неопределящи вида на вещта, а отделно от това същите касаели основите и фундаментите, върху които са монтирани съоръженията. Ответникът [фирма] владеел вещите като наемател и липсвали твърдения за изразено намерение за промяна на държането във владение и движима вещ.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът дали едно съоръжение, изградено чрез трайно прикрепен към земята фундамент от армиран бетон, метални колони, замонолитени в бетона, хладилни панели, положени в u-образен профил, покривна конструкция, скрепена чрез заваръчни връзки и други елементи, които подлежат на демонтаж, съставлява недвижим имот или движима вещ. Този въпрос е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл. 110 ЗС и е от значение за делото, защото изводите на съда за собствеността на процесния обект се основават на неговата характеристика на преместваем, но те не противоречат на цитираната от касатора съдебна практика : решение на ВКС, II г.о., № 152 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 831/2009 г., решение на ВКС, I г.о., № 33 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 2591/2016 г. и решение на ВКС, III г.о., № 30 от 06.02.2009 г. по гр. д. № 3740/2007 г.ІІІ г.о.
В първото от цитираните решения е разгледан въпросът за разликата между временни обекти по смисъла на чл. 120 ал.4 ППЗТСУ /отм./ , които могат да бъдат както недвижими, така и движими вещи и преместваем обект Прието е, че характеристиката на обекта /подобрение или движима вещ/ се преценява според правилото на чл. 110 ЗС по признака „трайно прикрепен“ към земята и възможността да бъде отделен от нея, без да бъде разрушен. В решението е посочено, че преценката на съда дали един обект е преместваем или не, изисква специални знания, затова обжалваното решение е касирано и делото е върнато за ново разглеждане за изслушване на техническа експертиза.
С второто решение също е прието от ВКС, че трайното прикрепване към терена или към друга сграда е основен признак за разграничаване на движимите от недвижимите вещи. Посочено е, че преценката дали е налице трайно прикрепване на постройка към земята или е налице обект, чиято връзка с терена не е трайна и който може да бъде демонтиран и премахнат, без да се наруши целостта му, е конкретна и се основава на установените по делото факти.
В третото решение също е прието, че класификацията на вещите като движими и недвижими не зависи от предназначението им, а от това дали са трайно прикрепени от земята или могат да бъдат отделени от нея.
Тази практика на ВКС е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. Анализът на решаващите изводи в трите решения на ВКС, цитирани от касатора, налага извод, че преценката за това дали една вещ е движима или подобрение към земята се извършва въз основа на конкретно установените по всяко от делото факти като решаващо значение има възможността за демонтаж на самото съоръжение, а не на основата, на която е монтирано. По настоящото дело са изслушани няколко технически експертизи, съдът е анализирал техните заключения и е направил обосновани изводи за характера на съоръжението според тълкуването на разпоредбата на чл. 110 ЗС в светлината на практиката на ВКС, приемайки, че процесните хладилни камери са движима вещ, тъй като носещите колони , покривната конструкция, пространствените, стабилизиращи и укрепващи връзки са свързани помежду си и с основата с болтове и частично със заваръчни монтажни връзки и биха могли да се демонтират без значително повреждане на конструкцията по отделните конструктивни елементи.
По изложените съображения, касационната инстанция приема, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на [фирма] не следва да се присъждат, защото изрично е посочено в отговора на касационната жалба, такива не се претендират за производството за допускане на касационното обжалване. .
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, X. състав, № 1207 от 17.10.2017 г. по гр. д. 323/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: