2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София, 07.07. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 855 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 33052/12.04.2011 г. (по описа на СГС) на Н. Х. Т.-Ч. за отмяна на влязлото в сила решение № 65/10.09.2009 г. по гр. дело № 5735/2007 г. на Върховния касационен съд, І-во гражданско отделение. В молбата, като основание за отмяна се сочи хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – наличие на нови обстоятелства и на множество нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са посочени в молбата, респ. представени са с нея. С нова молба с вх. № 5688/16.06.2011 г. (по описа на ВКС) молителката е поискала определеният по делото съдия-докладчик Боян Цонев да бъде отстранен от разглеждането на делото, при твърдения, че същият се произнесъл по въззивна жалба на молителката, подадена по „делбено” дело № 9218/2002 г. на СРС (като не се сочи номера на въззивното дело), относно привременни мерки по чл. 282, ал. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.) по отношение ползването на процесния и по настоящото дело недвижим имот и между същите страни; в тази връзка се сочи чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна С. Х. Т. излага в отговора си твърдения и съображения за недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след преклузивния срок за това, както и че не са налице нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С молбата с вх. № 5688/16.06.2011 г. не са ангажирани никакви доказателства съдия-докладчика Боян Цонев, чието отстраняване от разглеждането на делото се иска, да е участвал във въззивен съдебен състав, който да се е произнесъл по сочената въззивна жалба на молителката. Такива доказателства не се намират по настоящото дело и по приложените по него дела; соченият съдебен акт не се откри и в личния архив на съдия Цонев. Дори и последният да е участвал при постановяването на такъв съдебен акт – въззивно решение (определение) за определяне на привременни мерки по реда и на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.) по отношение ползването на процесния и по настоящото дело съсобствен недвижим имот и между същите страни, то и в този случай не е налице сочената от молителката хипотеза на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК. Това е така, защото в сравнение със соченото първоинстанционно „делбено” дело № 9218/2002 г. на СРС, по което да е постановен този въззивен съдебен акт по чл. 282, ал. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.), настоящото дело има друг предмет – с влязлото в сила решение № 65/10.09.2009 г. по гр. дело № 5735/2007 г. на Върховния касационен съд, І-во гражданско отделение, чиято отмяна се иска от молителката, е отхвърлен предявен от нея срещу С. Т., иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода 24.09.1999 г. – 31.10.2003 г. Тъй като не се сочи и не е налице и никое друго основание за отвод по чл. 22 от ГПК, молбата с вх. № 5688/16.06.2011 г. за отстраняване на определения съдия-докладчик от разглеждането на делото следва да се остави без уважение.
В молбата с вх. № 33052/12.04.2011 г. (по описа на СГС) молителката поддържа, че при разглеждането на делото от касационната съдебна инстанция не са взети предвид обстоятелства и писмени доказателства, които са нови и от съществено значение за делото, и с които тя не могла да се снабди своевременно. Тези обстоятелства и писмени доказателства са различни от тези по предходната молба по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК за отмяна на същото влязло в сила решение, подадена от същата молителка, по която молба е било образувано гр. дело № 263/2010 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., и която е оставена без уважение. Доколкото по настоящото дело не се установява по несъмнен начин друго, следва да се приеме, че молбата с вх. № 33052/12.04.2011 г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е подадена и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. При тези данни, молбата с вх. № 33052/12.04.2011 г. следва да се допусне до разглеждане по същество от Върховния касационен съд, като страните бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 5688/16.06.2011 г. на Н. Х. Т.-Ч. за отстраняване на определения съдия-докладчик Боян Цонев от разглеждането на делото;
ДОПУСКА разглеждане от Върховния касационен съд на молбата с вх. № 33052/12.04.2011 г. на Н. Х. Т.-Ч. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 65/10.09.2009 г. по гр. дело № 5735/2007 г. на Върховния касационен съд, І-во гражданско отделение.
Делото да се докладва на Председателя на ІV-то гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.