O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 09.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4155 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 14033/ 15. 05. 2014 год. на А. М. А. от [населено място], заявена чрез адв. Н. С. – АК В. срещу въззивно Решение No 573 от 14.04.2014 год. по гр. възз. д. Nо 234/2014 год. на ОС-Варна.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 538 ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по уважените срещу [фирма] ревандикационни искове за собственост на по 1/15 идеална част от следните имоти, намиращи се в землището на [населено място] , [община] : полска култура с площ от 11 999 дка имот No 0703039 и полска култура с площ от 30 .006 дка имот No 0703040 , чиято собственост е възстановена с Решение No 9-Б / 01.06.1999 година на ОСЗГ В..
За да се уважи исковете на Д. Ю. Ю. решаващият съд е приел , че ответникът –физическо лице А. М. А. , като един от наследниците на общия наследодател М. А. Г. , в чиито патримониум са възстановени процесните земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ , не е доказал при условията пълно и пряко доказване , тяхното придобиване по давност.
С касационната жалба А. М. А. поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че с обжалваното решение по въпросите след изтичане на 10-годишен давностен срок на владеене на недвижим имот и снабдяването с констативен нотариален акт за придобито право на собственост по давностно владение, необходимо ли е извършването на друго действие от страна на лицето, което е владяло недвижимия имот за да придобие собствеността върху него и от кой момент се придобива правото на собственост по давност- от момента на снабдяване с констативния нотариален акт или от момента на изтичане на предвидения в закона давностен срок?, е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 4/2012 год. год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Д. Ю. Ю., с който се поддържа , че касационната жалба е неоснователна , а решението на въззивния съд правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за защита в касационното производство в размер на 600 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , но оглед данните за цената на заявения вещен иск – л. 27, 29 производство районен съд, следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима.
Касационното производство е недопустимо на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Данните по делото сочат – л.27, 29 от производство пред районния съд, сочат , че цената на заявените установителни вещени искове , с които е поискано да се признае , че Д. Ю. като ищец / и е признато / е собственик на 1/15 идеална част от всеки един от недвижимите имоти, предмет на спора е под 5000 лв. След като цената, съизмерена с данните за съответната данъчна оценка на целия имот е под минимално определения праг за допустимост на касационното обжалване по граждански дела , по която цена на исковете не е имало спор.
Съгласно действащите правила на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК приложими закон към датата на образуване на производството пред районния съд – 19.06.2013 година , цената на исковете , изчислена на база данъчна оценка за целия имот е съответно 1763.90 лв./ л.27/ и 4 410.90 лв./ л. 29/ т.е. цената на исковете, е под минимално определения от законодателя с чл. 280 ал.2 ГПК праг за обжалване от 5000 лв. за въззивните решения пред касационен съд по гражданските дела .
При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на вещните искове под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. , касационната жалба се явява процесуално недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора.
По направеното искане за присъждане на разноски в касационното производство- искането е основателно съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК и изхода на делото. Съобразно на представения Договор за правна защита и съдействие Nо [ЕГН]/19.06.2014 год. искането следва да се уважи за сумата 600 лв. / шестстотин лева/ , заплатени като разноски за защита за касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по касационната жалба вх. Nо 14033/ 15. 05. 2014 год. на А. М. А. от [населено място], заявена чрез адв. Н. С. – АК В. срещу въззивно Решение No 573 от 14.04.2014 год. по гр. възз. д. Nо 234/2014 год. на ОС-Варна и
ВРЪЩА касационната жалба като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ОСЪЖДА на А. М. А. от [населено място] да заплати на Д. Ю. Ю. сумата 600 лв./ шестстотин лв. / разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :