2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София, 09.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 359 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. И. И. срещу решение № 223 от 17.12.2010г. по в. т. дело № 523/2010г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което след частична отмяна на решение № 19 от 12.07.2010г. по т. дело № 56/2009г. на Окръжен съд Търговище, е прието за установено съществуването на вземане на ДФ „Земеделие“, [населено място] по издадени по ч. гр. дело № 28517/2008г. на Софийски районен съд, 64 състав заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.10.2008г. към [фирма], [населено място] за сумата 617 419 лв., представляваща предоставена на последния финансова помощ по програма С., подлежаща на връщане на основание чл. 8.1 от договора по С. от 07.06.2006г. между тях, за сумата 135 650,30 лв. – обезщетение за законната лихва върху посочената главница, считано от датите на изплащане на помощта– 22.11.2006г. и 14.08.2007г. до 18.09.2008г., и за законната лихва върху същата главница, считано от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 45 318,58 лв. – съдебни разноски, както и сумата 700 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1/ за приложимостта на Наредба № 15/18.05.2001г. на МЗГ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по С., и на Наредба № 16/18.05.2001г. на МЗГ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по С.;
2/ за възможността за първи път въззивният съд да се произнесе по истинността на документ, представен за първи път в първоинстанционния съд и за който не е искано и откривано производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността му, както пред първоинстанционния съд, така и при въззивното разглеждане на делото;
3/ за приложимостта на санкционна договорна разпоредба, предвиждаща връщане на предоставената финансова помощ, приложима в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора, и за такива действия, касаещи преддоговорните отношения на страните, при съобразяване реда на сключване на договора не по ЗЗД или ТЗ, а по реда на Наредба по ЗПЗП; дали истинността на документ, представен по реда на Глава III от Наредба № 16/18.05.2001г. на МЗГ и Приложение № 3 от същата, е от значение за преценка изпълнението на договора, при условие, че проектът е одобрен и помощта е предоставена с този договор и изплатена след представяне на документите по Глава IV от Наредбата и Приложение № 5 от нея; въпроса за съотношението на санкциите за непредоставяне на финансиране при осъществяване на отрицателната предпоставка на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16/18.05.2001г. на МЗГ и разпоредбата на чл. 8.1 от Договора и чл. 9.2. от Договора.
4/ за приложимостта на правилото за представяне на три оферти и при стойност на инвестицията по-малка от 10 000 евро.
По отношение на първия въпрос касаторът твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 71/03.06.2009г. по гр. дело № 767/2008г., ВКС, ТК, II т. о. – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за установяване неистинността на представени документи /в случая три броя оферти/ е решен в противоречие с трайноустановената практика на съдилищата – решение № 42/19.04.2010г. по т. дело № 593/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1114/01.10.2008г. по гр. дело № 477/2007г. на ВКС, ГК, IV т. о., определение № 380/19.06.2009г. по т. дело № 361/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. Касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от него въпроси и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът ДФ „Земеделие”, [населено място] чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните материалноправни и процесуалноправни въпроси не са нито от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото и не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По отношение на основния спорен въпрос по делото „дали чл. 8.1 от договора по С. от 07.06.2006г. между страните, предвиждащ връщане на предоставената финансова помощ, е приложим само в случай на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по договора или и за такива действия, касаещи преддоговорните отношения на страните“ въззивният съд е приел, че договорената в посочения текст санкция е с обхват и спрямо неистински документи, представени на предходни етапи, довели до сключването на договора по С.. Според решаващия съдебен състав договорът е завършващ етап на сложен фактически състав по Наредба № 15/18.05.2001г. на МЗГ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по специалната предприсъединителна програма на ЕС – С., включващ и административни елементи. Представянето на неистински документи /трите оферти – на „Лома систъмс“ Л., „Херборт Машиненфабрик“ и „Закми Ф. енд бевъридж плантс“/ от кандидата за финансова помощ по програмата като част от изискуемите документи и проекта съставлява нарушение на договора, сключен въз основа и в резултат на одобряването на проекта, поради което е направен извод, че ответното дружество следва да върне предоставената му финансова помощ, предвид представените документи с невярно съдържание при кандидатстването му за отпускане на помощта, на основание чл. 8.1 от договора по С. от 07.06.2006г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира посочените правни въпроси.
С оглед релевираните от страните доводи и данните по делото, релевантните правни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин:
1/ кой е приложимият подзаконов нормативен акт по отношение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./;
2/ в кои случаи се прилага разпоредба по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, съгласно която „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване” – в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, преди сключване на договора, или в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора.
По отношение на тези материалноправни въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на съдебна практика, непълната правна уредба и възможното противоречиво решаване.
Неоснователен е доводът на касатора за решаване на релевантните правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Цитираните и приложени от касатора съдебни актове са неотносими – решение № 71/03.06.2009г. по гр. дело № 767/2008г., ВКС, ТК, II т. о. е постановено във връзка с иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД по договор за консултантски услуги и касае въпроси дали е налице точно изпълнение на задължението по договора, съответно дали изработеният от изпълнителя проект отговаря на акредитираните правила на Агенция С., както и въпроса за характера на срока за предаване на проекта от изпълнителя; решение № 42/19.04.2010г. по т. дело № 593/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. е постановено по иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и разглежда въпроса за правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит. Решение № 1114/01.10.2008г. по гр. дело № 477/2007г. на ВКС, ГК, IV т. о. не е постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което не представлява задължителна за другите съдилища практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От друга страна, в него е прието, че договорът за предоставяне на финансова помощ е сключен валидно, ищецът е изпълнил задълженията си по него и ДФ „Земеделие” е неизправна страна. Определение № 380/19.06.2009г. по т. дело № 361/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. се отнася до иск за заплащане на неизплатена безвъзмездна финансова помощ, като с решенията е разгледан въпросът за наличието, респективно липсата на несъответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и вида на доставените и инсталирани машини.
Въпросът за възможността въззивният съд да се произнесе по истинността на документ, представен в първоинстанционния съд и за който не е искано и откривано производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността му, както пред първоинстанционния съд, така и при въззивното разглеждане на делото, не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Когато се оспорва истинността на частен свидетелстващ документ /автентичност, а когато издателят удостоверява с документа неизгодни за себе си факти – и вярност/ и другата страна ще се ползва от него, съдът извършва проверка на истинността на документа чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Когато твърдението за неистинност на документа е изложено още в исковата молба и представлява преюдициален въпрос с оглед решаване предмета на спора, не е необходимо изрично откриване на производство по оспорване истинността на документа.
Въпросът за приложимостта на правилото за представяне на три оферти при стойност на инвестицията по-малка от 10 000 евро е ирелевантен за спора, тъй като в конкретния случай инвестицията е над 10 000 евро.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 от 17.12.2010г. по в. т. дело № 523/2010г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 15 061,39 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.