ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
София, 05. февруари 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1747 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 01.07.2009 г. по гр.д. № 825/2008, с което е потвърдено решението на Монтанския окръжен съд от 08.02.2008 г. по гр.д. № 103/2007, с което са уважени частично предявените искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят А. И. А. , извършващ търговия под фирмата “А” Е. , М. , представляван от адв. В от САК, който го обжалват в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: от кога се дължи връщане на даденото по предварителен договор, който не е обявен за окончателен, тъй като обещателят не е собственик на обещания имот, от кога се дължи обезщетение за вредите от неизпълнението на такъв предварителен договор и към кой момент се определя стойността на обещания, но непрехвърлен в собственост имот, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Л. С. Ж. и Б. Б. Ж., представлявани от адв. Б от МАК, я оспорват, като считат, че поставените въпроси не са решени в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че давността за връщане на даденото по предварителен договор подлежи на връщане от влизането в сила на решението, с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и правилно съдът е определил размера на претендираното обезщетение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е построил обещания имот, но не е станал негов собственик, поради което е отхвърлен предявения иск за обявяването на предварителния договор за окончателен с влязло в сила на 01.05.2005 г. съдебно решение. За изплащането на обещания имот истците са заплатили сумата 67,797,34 лева, която подлежи на връщане със законната лихва от предявяване на иска, както се претендира, а поради неизпълнението на предварителния договор им се дължи и обезщетение в размер на 71.560,66 лева, тъй като в деня на предявяването на иска 01.06.2007 г. стойността на обещания имот възлиза на 139.358 лева. От тогава се дължи и законна лихва върху обезщетението.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава не е посочена), нито се разрешава противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд се приема, че даденото по предварителен договор подлежи на връщане от влизането в сила на решението, с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поставените въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при несключване на предварителния договор, поради това че обещателят не е собственик на обещаната вещ, вземането за връщане на даденото от приемателя поради неосъществено основание възниква с влизането в сила на решението, с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, от когато започва да тече и погасителната давност. За обезщетяване на вредите от несключването на предварителния договор значение има стойността на обещания имот. Тази стойност се определя към момента на оценката, но ако съдът е приел оценка към по-ранен момент (в случая подаването на исковата молба), оттогава се дължи и законна лихва върху присъденото обезщетение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 01.07.2009 г. по гр.д. № 825/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.