О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 30.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4328/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. “С”, град С., подадена от пълномощника и адвокат В, срещу въззивно решение №141 от 02.07.2008 г. по гр. дело №252/2008 г. на Ямболския окръжен съд. С него е отменено решение №358 от 21.04.2008 г. по гр. д. №1146/2007 г. на Ямболския районен съд и касаторът е осъден да предаде владението на ищците на недвижим имот – оранжерия, построена върху държавен недвижим имот №000516 в м. Агрен, в землището на град С.. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд в противоречие с ТР №1/17.07.2001 г. се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като не е внесена държавната такса. Освен това неправилно е преценена доказателствената сила на документите. В противоречие със закона е прието, че с протокол, съставен между две кооперации, а не с нотариален акт може да се прехвърли правото на собственост върху процесния недвижим имот. Конкретно са посочени и представени три решения – на Бургаския окръжен съд, Бургаския апелативен съд и на ВКС, като за първите две решения няма данни да са влезли в сила.
Ответниците по касационната жалба считат същата за неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая касаторите макар и да се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК не са изложили никакви конкретни доводи в тази насока. Освен това представените две решения на Бургаския окръжен съд и Бургаския апелативен съд не са влезли в сила. Под „решаван въпрос” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. Това е така, защото само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл.296 ГПК решения. Решенията, които са обжалваеми, т.е. подлежат на отмяна по реда на инстанционния контрол, са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Неоснователни са доводите за недопустимост на въззивното решение. Невнасянето на следващата се държавна такса за въззивната жалба не означава, че въззивното решение е недопустимо /по арг. чл.77 ГПК/. Касае се за финансовоправно задължение към бюджета, то се присъжда служебно от съда, като това може да стане и след завършване на делото.
Останалите изложени основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК представляват общи основния за незаконосъобразност по чл.281 ГПК – необоснованост. Последните обаче не могат да се използват пряко като основания за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. В случая сочената от касатора необоснованост би могла единствено да послужи като основание за касиране на обжалваното въззивно решение поради неправилност, но не и като основания за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение №141 от 02.07.2008 г. по гр. дело №252/2008 г. на Ямболския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №141 от 02.07.2008 г. по гр. дело №252/2008 г. на Ямболския окръжен съд по касационната жалба на П. “С”, град С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.