О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162/2009
София, 05.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4430/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Н. Н. и С. Н. Х. против решение №341/07.07.2008г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д. №447/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите,заявяват,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,основания по смисъла на член 280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК касаторите се позовават на :
-Решение №865/30.12.2005г. по гр.д. №628/2005г. по описа на ВКС,Ігр.отд. и решение №1279/16.05.1996г. по гр.д. №2229/1995г. по описа на ВКС,ІV гр.отд.,свързани с приложението на разпоредбата на член 21 от СК и според които,когато бившият съпруг поддържа ,че даден имот е придобит изцяло с негови лични средства ,следва да се установи наличието на пълна трансформация на лично имущество чрез пълно и пряко доказване,а също така е недостатъчно искът за установяване на преобразуване на лично имущество да се уважава въз основа на показанията само на един свидетел и то брат на страната. В подкрепа на това се излагат аргументи за приети изводи от съда,с които се уважава възражението на ответницата за трансформация на нейни извънсемейни средства,като съдът е основал същите на гласни доказателства,в противоречие с горепосочената практика на ВКС.
-решение №88/08.03.1999г. по гр.д. №910/1998г. на ВС ,ІІ гр.отд,отнасящо се до преобразуване в лично имущество чрез намеса на трети лица в породени между съпрузите и други лица облигационни отношения или чрез договаряне само с единия съпруг,
-решение№603/23.10.2002г. по гр.д. №8129/2002г. по описа на ВКС,І гр.отд.,според което не са лични средствата по смисъла на член 21 от СК,получени по договор за заем,макар и сключен лично само от единия от съпрузите,тъй като задължението за връщането им е солидарно и на двамата,както и че е без значение времето и начина на погасяване на заема,
-решение №127/28.03.2006г. по гр.д. №817/2005г. по описа на ВКС,Іг.о.-относно данни за предоставена от родителите на единия съпруг с уговорено връщане,при което не е налице извършено дарение в негова полза,като и погасяването на заема само от единия от съпрузите не води до промени на вече възникнали вещни права,а създава само облигационно отношения между съпрузите,
-решение №266/14.04.200г. по гр.д. №771/1999г. по описа на ВКС,Іг.о.,според което обстоятелството,че след придобиване на недвижимия имот единият от съпрузите е погасил част от задължението за неговото закупуване,не се отразява на правата на сърпузите при развода,в този смисъл също и решение №799/20.11.1992г. по гр.д. №533/1992г. по описа на ВС,Іг.о. Излагат се доводи,че в противоречие с практиката,установена с горепосочените решения на ВКС,въззивният съд е уважил възражението на ответницата Н за собственост върху придобития по време на брака имот,придобит с получени в заем средства от нейната сестра,което не е основание за признаване на личен дял от общата вещ.
С решаващите си мотиви,съдът е приел,че с оглед на доказателствата събрани по делото,не е доказана по убедителен начин исковата претенция за влагане на лични средства от наследодателя на ищците-настоящи касатори,Никола Н. Х. ,поч.2003г., в придобиване на недвижимия имот по време на брака му с първата ответница Н. С. П. ,като е стигнал до извода,че твърденията на последните за вложени извънсемейни средства по съществуващ жилищно-спестовен влог на наследодателя,са останали напълно недоказани. Съдът е взел отношение по възражението за пълна трасформация на лично имущество направено от ответницата Н,в отговор на заявения от ищците иск с правно основание член 21 от СК,като го е коментирал в мотивите си,с оглед преценката на всички доказателства по делото,но не се е произнесъл по същото,защото не е налице предявен насрещен иск от Н. П. по член 21 от СК. Ето защо горепосочените решения,постановени от ВКС са неотносими към повдигнатия правен спор,отнасящ се до заявената от ищците претенция по член 21 ал.1 от СК,която е отхвърлена като недоказана,на основание твърденията им и липсата на доказателства за същата,за което те са имали тежестта на доказване,а не въз основа на възражението,което ответницата Н е направила и поддържала по развилото се производство. Ето защо,касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това се поддържа от касаторите,че е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3-когато съдът се произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. В тази връзка се излагат аргументи от касаторите за неточно приложение на разпоредбите на закона,като се цитират член 154 ал.1,член 175 и 172 от ГПК и член 235 ал.2 от ГПК. Така изложеното всъщност представлява касационно оплакване по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК,която изисква това произнасяне по съществен въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на закона,или когато съдът е възприел друго тълкуване,изоставяйки предишното. Следователно не са налице основанията предвидени в член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение
В. от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №341/07.07.2008г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д. №447/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: