ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
София, 02.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 620 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. 96 ЕООД В. против решение № 121/10.07.2008 г. по в.гр.д. № 199/2008 г. на Варненски АС, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, се: 1. Отхвърля предявения от касатора срещу Ив. А. , Т. А. и Ив. А. , и тримата от В. , искове за заплащане на сумите: 30 000 евро неустойка за неизпълнение съобразно т.33 на договора от 27.04.2004 г. развален поради неизправното им поведение, 500 лв. обезщетение за забава върху главницата от 58 674.90 лв.-левова равностойност на 30 000 евро, за процесния период, законната лихва до окончателното изплащане на сумите, 12 106.75 лв. разходи за проектиране, проучване и строителство, 162.47 лв. обезщетение за забава върху главницата от 12 106.75 лв., 2. Оставя в сила решение № 156/18.02.2008 г. по гр.д. № 1144/2007 г. на Варненски ОС в частта, с която се отхвърля иска за разликата над 12 106.75 лв. до 19 030.06 лв. разходи за проучвателни работи и за разликата над 162.47 лв. до 170 лв. обезщетение за забава върху главницата.
Ответниците по касационната жалба са изразили становище, че същата е неоснователна и претендират разноски, но не вземат отношение по приложното й поле, което е предмет на това производство. Независимо от това, няма доказателства за направени разноски в тази инстанция.
След оставяне на касационната жалба без движение и даване на указания да се изпълни разпоредбата на чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е представил молба, вместо изложение, в което сочи: “Касационните основания сме изложили в самата жалба, като считаме, че те се основават на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.”
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не прави разлика между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК, тъй като последните не са предмет на това производство.
Твърди се, че същественият материалноправен въпрос за развалянето на писмен договор с едностранно изрично волеизявление, е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Представените решения № 532/5.07.96 г. по гр.д. № 47/96 г. на ІІ г.о., № 277/2.03.2000 г. по гр.д. № 1350/99 г. на ВКС, № 34/22.02.99 г. по гр.д. № 291/98 г. на 5 чл.с-в, решение № 1168/18.01.2007 г. по т.д. № 518/2006 г. на ТК и № 166/13.03.2003 г. по гр.д. № 697/2002 г- на ІІ г.о., не обосновават приложно поле по т.1, която визира задължителната практика на ВКС, приета при действието на ЗУС-отм. и ЗСВ. Тук се включват и решенията на ВКС постановени по новия ред за касационно обжалване.
Посочените от касатора решения на ВКС следва да се обсъдят по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
С обжалваното решение е прието, че ищецът не се явява изправна страна по договора, имаща правото с едностранно волеизявление да го развали на основание р.VІІ,т.34 във вр. с р.ІІ,т.5 от договора, тъй като не е изпълнил основно свое задължение по р.ІІ, т.11 – да подпише доп.анекс в който да бъдат индивидуализирани всички обекти, които собствениците получават като обезщетение. При липсата на такъв анекс, задължението на ответниците да се явят при нотариуса и да подпишат договора за отстъпване правото на строеж, не е станало изискуемо.
Формулираният от касатора съществен материалноправен въпрос за развалянето на писмен договор с едностранно изрично волеизявление, във връзка с това произнасяне на въззивния съд и съпоставено с цитираните решения, не се разрешава противоречиво от съдилищата. Съществените изводи в решенията на ВКС са, че потестативното право за разваляне на договор принадлежи на изправната страна, че правото на изправния кредитор да развали сключения двустранен договор чрез едностранно неформално изявление не е уредено като алтернативно възможност на правото да се иска обезщетение, че предварителният договор за продажба на недвижим имот не се счита за развален с едностранно изявление на продавача, ако купувачът не е изпълнил свое задължение.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното посочване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 121/10.07.2008 г. по в.гр.д. № 199/2008 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: