О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1628
София,07.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1431 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 12.02.2009 година по гр.д. № 193/2009 година на Шуменски окръжен съд на основание чл. 71, ал. 2 СК (отм.) е определено малолетното дете Е, родено на 03.05.2007 година, да живее при майката Е. И. Х. от с. Н., Шуменска област, на която е предоставено упражняването на родителските права и е определен режим на лични отношения между детето и бащата Н. Н. Х. от с. Ч., Шуменска област всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. без приспиване, както и двадесет дни през лятото по време,когато майката не е в платен годишен отпуск. Съдът е приел за установено, че родителите на детето са разделени след непродължително фактическо съжителство; че след раждането на детето и двамата не са полагали реално грижи за него; че отглеждането на детето се е осъществявало от роднини на бащата, в чиято къща детето живее постоянно; че грижи за детето е полагала основно бабата на бащата; че бащата е отсъствувал за продължителни периоди, пребивавайки извън страната; че в тези периоди майката също е напускала жилището, където е било отглеждано детето, установявайки се да живее при родителите си; че и двамата родители изразяват желание и разполагат с възможност да се грижат за детето. Прието е, че с оглед възрастта и пола на детето – двегодишно момиче, по-пригодна да го отглежда и възпитава е майката; че детето се нуждае от непосредствена майчина грижа, поради което в негов интерес е да живее при майката, която следва да упражнява и родителските права.
Касационна жалба против решението на Шуменски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Н. Н. Х. от с. Ч., Шуменска област. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че решението е постановено в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, съгласно което при определяне при кой от родителите следва да живее детето, съдът следва да съобрази полаганите грижи и умението за възпитание; моралните качества на родителите; възрастта и пола на децата и привързаността между родителите и децата. Поддържа се, че въззивното решение е постановено и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 1* от 27.12.1999 г. по гр.д. № 1129/1999 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение и решение № 669 от 17.07.1992 година по гр.д. № 869/1992 г. на Второ отделение на Върховния съд.
Ответницата по касационната жалба Е. И. Х. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Шуменски окръжен съд по гр.д. № 193/2009 г. Формираните от въззивния съд относно обстоятелствата при кого от родителите да живее малолетното дете са съобразени с постановките на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС – съдът не е отдал значение на отделни факти, а е разгледал съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Извършил е преценка на фактите, установяващи, че и двамата родители притежават качества за отглеждане и възпитание на детето, които до момента не са проявили, полагайки преки грижи за отглеждането му; че и двамата разполагат с добри условия за отглеждане на детето, както и с възможността да бъдат подпомагани от своите близки. Същевременно, изследвайки изявената готовност на родителите да отглеждат и възпитават детето си, съдът е ценил доказателствата, установяващи, че майката е правила многократни безуспешни опити да вземе детето в своя дом, в т.ч. и чрез съдействие на полиция и кмета на селото. В съответствие с раздел ІІ, б. “е” и б. “ж” от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, съдът е формирал и изводът, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава дете от женски пол в ниска възраст, нуждаещо се от непосредствена майчина грижа. Отчел е и обстоятелството, че майката не е изоставила детето поради лош морал или тежко здравословно състояние, както и че причина да напуска домът на бащата е малкия и житейски опит с оглед възрастта и (родена през 1988 година), попречил да осъществява фактическо брачно съжителство и да живее с роднините на съжителя си в периодите на продължителното му отсъствие от страната. Формираните от въззивния съд изводи относно обстоятелствата, имащи значение при кого от родителите да живее малолетното дете са изцяло съобразени с Постановление № 1 от 1974 година на Пленума на ВС, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователен е и поддържания от касатора довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие между изводите във въззивното решение и тези в решение № 1* от 27.12.1999 г. по гр.д. № 1129/1999 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение и решение № 669 от 17.07.1992 година по гр.д. № 869/1992 г. на Второ отделение на Върховния съд. Съгласно приложените решения, спорът при кого ще живее детето, когато родителите му не са в брак се разрешава с иск по чл. 71, ал. 2 СК (отм.), с решението по който иск съдът се произнася и по отношение на упражняване на родителските права, което е съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2009 година по гр.д. № 193/2009 година на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: