Определение №163 от 1.3.2013 по ч.пр. дело №780/780 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№163

С., 01.03. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№ 780/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. И. от [населено място] срещу определение 2218/10.09.2012 год. , постановено по ч.гр.д. № 1561/2012 год. на Бургаския окръжен съд в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на М. И. против заповед за изпълнение на парично задължение №4249/21.07.2011 год.,издадена по ч. гр.д. №6457/2011 год. на Бургаския районен съд. Моли определението да бъде отменено и обжалваната заповед за изпълнение да бъде обезсилена.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови определението в обжалваната част Бургаският окръжен съд е приел , че издадената в полза на [фирма] заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която М. И. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] главница в размер на 110,87 лв. , представляваща неплатена цена на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 926078, за периода от 20.11.2008 год. до 20.11.2009 год. , ведно със законната лихва считано от 20.07.2011 год. до окончателното й изплащане. вече е била предмет на обжалване пред този съд като с определение №V-4272/29.11.2011 год., постановено по ч. гр.д. № 2072/2011 год., същата е оставена без разглеждане. Освен това се е позовал на разпоредбата на чл. 413,ал.1 ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване освен в частта за разноските. С оглед на това е прието, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Определението е правилно.
Правилно съдът се е позовал на чл. 413 ГПК, съгласно който инстанционен контрол досежно издадената заповед за изпълнение не се предвижда, в какъвто смисъл е и постановеното при предходно обжалване на заповедта определение №V-4272/29.11.2011 год. постановено по ч. гр.д. № 2072/2011 год. на Бургаския окръжен съд, което е влязло в сила.
Способът, чрез който длъжникът по издадената заповед за изпълнение може да се защити срещу признатото срещу него вземане на заявителя в производството по чл. 410 ГПК, е да подаде в законоустановения а срок възражение относно недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на това обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение 2218/10.09.2012 год. , постановено по ч.гр.д. № 1561/2012 год. на Бургаския окръжен съд в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на М. И. против заповед за изпълнение на парично задължение №4249/21.07.2011 год., издадена по ч. гр.д. № 6457/2011 год. на Бургаския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top