О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
София, 01.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4765 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1738 от 06.07.2018г. на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. № 4050/2014г., с което е отменено решение № 3565 от 21.05.2014г. по гр.д. № 11308/2011г. на Софийски градски съд и вместо това е признато за установено по отношение на ответниците Ч. В. Ц., К. Б. С. и А. Н. Г. /починал и заместен от Столична община на основание чл.11 ЗН/, че Р. М. И. и Е. Д. Г. са собственици по силата на договор за покупко-продажба от 1992г. на недвижим имот, представляващ: дворно място от 640кв.м., съставляващо имот пл.№ */по-късно станал УПИ *-*/ от кв. * по плана на [населено място], м. „Г. глава“, [улица], при граници по документ за собственост: улица, С. П. С., Й. А., О. И. и Д. И., а по скица: улица, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *.-* и УПИ *-*, заедно с построеното в това място източно масивно самостоятелно жилище с мазе и таван, застроено върху 64кв.м. и състоящо се от: стая, хол, кухня, баня-тоалетна, две антрета и тераса.
Касационната жалба е подадена от един от ответниците – К. Б. С., чрез назначения му особен представител адв. Е. П.. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Първото основание се сочи спрямо въпросите: 1/ имат ли ищците правен интерес да водят иск за собственост срещу лице и може ли то да отговаря по този иск, ако е било собственик на имота преди завеждане на исковата молба за връщане на собствеността на имота; 2/ лице, което не е участвало като страна по делото, обвързано ли е от силата на присъдено нещо на решението. Второто основание – очевидна неправилност е обосновано с факта, че касаторът не е бил страна и не е участвал в производството по обявяване нищожност на сделката, сключена между ищците и първия ответник, поради което решението не го обвързва.
Ответниците Р. М. И. и Е. Д. Г., чрез пълномощник адв. П. К., вземат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е недопустима.
Производството е по установителен иск за собственост, предявен от ищците Р. М. И. и Е. Д. Г. срещу ответниците Ч. В. Ц., К. Б. С. и А. Н. Г. /починал и заместен от Столична община на основание чл.11 ЗН/. Ищците основават правото си на собственост върху спорния имот на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 15.07.1992г., като поддържат, че последващото разпореждане с имота от тяхно име в полза на първия ответник Ч. В. Ц. е извършено от подставени лица с подправени документи за собственост. Впоследствие приобретателите са извършили последващи сделки с останалите ответници.
Представените писмени доказателства установяват, че ищците са закупили през 1992г. от В. и Р. Л. процесния имот – дворно място с масивно жилище. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * том *, рег. № * н.д. № */*г. на нотариус Д. Д. ищците Р. М. И. и Е. Д. Г. продават имота на ответника Ч. В. Ц.. На 25.09.2003г. той продава имота на втория ответник /сега касатор/ К. Б. С., а през 2007г. последният се разпорежда с имота в полза на третия ответник А. Н. Г.. С постановление от 09.10.2009г. на ЧСИ М. П. имотът е възложен на „Банка Пиреос България“ АД като взискател по изпълнителното дело, по което длъжник е бил А. Н. Г..
Приетата почеркова експертиза установява, че подписите за „продавачи“ в нотариалния акт от 19.06.2003г. не са положени от ищците Р. М. И. и Е. Д. Г.. В хода на делото е представено и влязло в сила решение от 29.03.2017г. по гр.д. № 6028/2015г. на Софийски градски съд, с което между ищците и ответника Ч. Ц. е признато, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 71 от 19.06.2003г., сключен между тях, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяване на правото на собственост на ищците Р. М. И. и Е. Д. Г. е основателен; те са носители на право на собственост върху имота, което са придобили по време на брака си, възмездно, с нотариален акт № */*г. Те не са се разпореждали със своето право на собственост в полза на първия ответник Ч. В. Ц., който факт е установен със сила на пресъдено нещо между тях. Спрямо останалите ответници липсата на съгласие за разпореждане с имота е установена от приетата по делото почеркова експертиза. Поради това, първият ответник не е придобил спорното право на собственост по силата на сделката и съответно е нямало как да се разпореди с това право в полза на втория ответник, понеже никой не може да се разпорежда с права, които не притежава. Същото се отнася и за сделката между втория и третия ответник – сключените от тях сделки нямат прехвърлителен ефект, като сключени от несобственици.
При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема следното:
Повдигнатият от касатора въпрос дали ищците имат правен интерес да водят иск за установяване на собствеността си спрямо лице, което към момента на завеждане на делото вече се е разпоредило с имота, е разрешен от въззивния съд с позоваване на задължителната практика по Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК, т.3-Б. Тълкувателният акт дава утвърдителен отговор на въпроса; приема се, че правен интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия, а извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, несъмнено съставлява такова действие.
Вторият поставен правен въпрос е дали лице, което не е участвало като страна по делото, е обвързано от силата на присъдено нещо на решението. Въпросът е некоректно поставен и не кореспондира с мотивите на въззивния съд. Съдът не е мотивирал обвързаност на касатора от силата на пресъдено нещо на решението по иска за нищожност, в което той не е участвал. Приел е, че в настоящия процес също е установена липсата на воля у ищците за разпореждане с имота – в какъвто смисъл е заключението на графологичната експертиза/, което води до нищожност на договора поради липса на съгласие. А така установената нищожност на договора лишава от вещнопрехвърлителен ефект последващите сделки, защото правото на собственост е останало в патримониума на ищците.
Съобразно изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените два правни въпроса. Липсва и визираната от касатора очевидна неправилност, свързвана отново с доводите, че касаторът не е бил страна и не е участвал в производството по обявяване нищожност на сделката, сключена между ищците и първия ответник, поради което решението не го обвързва. Както бе посочено, решаващите изводи на съда по иска спрямо касатора, не са базирани на такава обвързаност, а на установената в настоящия процес нищожност на договора, с който ищците продават имота на първия ответник.
Предвид горното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1738 от 06.07.2018г. по гр.д. № 4050/2014г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на К. Б. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: