3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр. София, 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Ерик Василев
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4837 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ”Св. П.”гр.Видин, против решение № 78/25.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 309/2019 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
Ответникът оспорва жалбата с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, постановено по иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК, съдът е приел, че сумата по издадената заповед за изпълнение се дължи от ответника и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.
Съдът е приел, че от представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 10000000003 от 27.06.2016 г. е видно, че страните са се договорили, ищецът в качеството си на адвокат да осъществява представителство и защита в полза на ответника по т.д. № 107/2015г. по описа на Окръжен съд Монтана. Договорено е възнаграждение в размер на 20 170 лева с включено ДДС 20% в размер на 4142 лева или общо сума за плащане 24 852 лева. Посочен е начин и срок на плащане: по банков път на части. Посочена е и банкова сметка, като договорът е подписан от двете страни. Представено е и пълномощно от 27.06.2016г., с което ответникът, чрез представляващия го изпълнителен директор е упълномощил ищеца в качеството му на адвокат да осъществява процесуално представителство по т.д. № 107/2015г. на Окръжен съд Монтана. Прието е за установено от представения препис на удостоверение за регистрация от НАП е видно, че ищецът от 04.05.2016г. е регистриран по ДДС. От представените преписи на протоколи от съдебни заседания по т.д. № 107/ 2015г. по описа на Окръжен съд Монтана, съдът е приел за установено, че ищецът действително е извършил договореното процесуално представителство, като от представените преписи на решения по процесното дело на Окръжен съд Монтана и САС, както и от определение на ВКС , се установява, че крайният резултат е в полза на представляваното от ищеца ответно дружество. Прието е, че страните са се намирали в договорни отношения по силата на сключен Договор за правна защита и съдействие от 27.06.2016г., който по своята същност представлява разновидност на договора за поръчка. Договорът съдържа всички необходими реквизити, а именно – страни, предмет, договорено възнаграждение, начин на плащане, както и подпис на страните по него. Посочено е, че в конкретния случай страните са уговорили размера на дължимото възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл. 36 от ЗА и Наредба № 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като е включено и дължимото ДД и са уговорили плащане по банков път.Ответникът не оспорва факта ,че не е заплатил дължимото адвокатско възнаграждение ,както и не оспорва факта ,че е бил надлежно представляван. Прието е, че правото на възнаграждение на адвоката произтича единствено от наличието на договор и от предоставянето от страна на адвоката на уговорената правна услуга –тези две обстоятелства в случая са налице и този факт не се оспорва от въззивника нито пред районния съд,нито пред въззивната инстанция.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че е налице необоснованост и неправилност на въззивното решение. Тези две основания не се сред основанията по чл.280 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване и ВКС счита, че в производството по чл.288 ГПК същите са неотносими.
Сочат с правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите са какво е проформа фактура и какво е договор за правна помощ и има ли разлика между тях и може ли адвокатите да издават проформа-фактури вместо договори за правна помощ и следва ли по тях да се извършва плащане.
Съдът е приел, че между страните е бил сключен договор за правна помощ, като договорената цена на услугата не е заплатена от ответника, като поставените от касатора правни въпроси са изцяло неотносими към производството по спора, доколкото не са обосновали решаващите изводи на съда относно основателността на предявения иск.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски, в размер на 500 лева.
Водим от горното, състав на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78/25.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 309/2019 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
ОСЪЖДА МБАЛ”Св. П.” гр.Видин да заплати на П. Ж. С. сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.