6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 12.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1152/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на
Нов български университет против решение №2979 от 17.12.2018г. по т.д. №5024/18г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Фонд „Научни изследвания”, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Е. В. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – юрк. Р. К., юрк. Н. К. и адв. И. Л. е поддържал довод за недопустимост на постановения съдебен акт. Този довод, подробно е обоснован с това, че съдът се е произнесъл по незаявено основание, тъй като ищецът не се е позовавал на нормата чл..89 ЗЗД – разваляне на договора по право, каквито мотиви е изложил съставът, за да уважи предявеният иск по чл.55 ,ал.1 предл.1-во ЗЗД.Страната е развила оплакванията си за това, че в процеса пред СГС била установена неоснователност на исковете, ищецът не се възползвал от възможностите договорени в раздел VІІ от ЗФНИ от 23.11.2012г. и не е направил изменение на исковете си, нито е заявил за разглеждане инцидентен установителен иск за валидността / развалянето на договора. Страната е направила извод, с оглед тези оплаквания, че „ правилата на ГПК не допускали въвеждането за първи път пред въззивната инстанция на нови правни основания и твърдения. Изложена подробно е защитната позиция на касатора- така определена и от него, като е обобщено, че по този начин е установено, че въззивното решение е постановено по непредявен иск. Касаторът, чрез пълномощниците си е поддържал и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, като е извел това си разбиране от довода / изрично формулиран от него/, че очевидната неправилност на обжалваното решение произтича от нарушение и неправилното и необосновано прилагане на материалния закон – чл.89 ЗЗД.. Развити са оплаквания за това, че ищецът не е уведомил ответника за издадената заповед на министъра на образованието, поради което той е изпълнявал сключения договор до приключване на първи етап от него, като е направен извод, че договорът е бил изпълнен в тази му част и ищецът следва да приеме това изпълнение. Развито е разбиране относно приложението на чл.88 ЗЗД, като отново е подчертано, че касатора е бил добросъвестен в отношенията си с противната страна и е изпълнил задълженията си по първия етап от договора.Развити са и съображения и оплаквания за това, че договора бил с продължаващо действие, поради което нямало възможност за приложение на обратно действие на развалянето му по право. Освен това, в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите. „ Може ли съдът при постановяване на съдебното решение да не се съобрази с разпоредбата на чл.88 ЗЗД- „ развалянето има обратно действие освен при договорите с продължително или периодично изпълнение…” след като в процесния случай има достатъчно доказателства и основания / чл.3 и 4 от договора/ да се приеме че:
– договора е с продължително изпълнение -12 месеца срок на първия етап / чл.3/
– договорът е с периодично изпълнение – два етапа всеки с продължителност от 12 месеца”.
Поставени са и въпросите, определени от страната като процесуалноправни: „Може ли съдът при постановяване на съдебно решение да се произнесе по правен въпрос- развален или неразвален / действащ/е договорът при условие е, че искане за това не е направено и претендирано от ищеца ФНИ”. И 2 / „Може ли съдът при постановяване на съдебното решение да се произнесе без да взема под внимание всички събрани в процеса доказателства”. По първия въпрос, страната е изложила оплаквания за това, че пред СГС нито са събрани доказателства, нито са обсъждани претенции на ищеца за разваляне на договора по чл.89 ЗЗД, а по вторият са повторени оплаквания, за това, че съдът не е взел предвид, това че договора бил с продължително изпълнение и че ответникът- сега касатор е изпълнил изцяло задълженията си по първият етап от него.
Касаторът не установява основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.2 предл.2-ро ГПК като е развил съображения за недопустимост на съдебният акт. Тези доводи се разглеждат служебно, независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. За да обоснове твърдението си за недопустимост на обжалваното решение страната е твърдяла, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, с оглед това, че ищецът не е поддържал, че договорът между страните е развален по право по реда на чл.89 ЗЗД, такива доводи не са обсъждани от първостепенния съд, нито е направено изменение на исковете. Доводът е правно необоснован. Правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум. В случая с исковата молба, ищецът в обстоятелствената си част е въвел твърдението, че между страните е сключен договор, въз основа на допуснат и класиран проект от временната научно експертна комисия в област „Педагогика”, която е направила предложение, одобрено от изпълнителния съвет на ищеца и Министъра на образованието.Посочено е още, че решението за утвърдено класиране по проектните предложения е било отменено от компетентния за това орган – министъра на образованието, с нарочна заповед и с отмяната на този административен акт, въз основа, на който е сключен процесния договор, породените от него правни последици отпадат с обратна сила, което е и основанието, на което се претендира даденото по договора от ищеца. С оглед така заявеното, съдилищата са квалифицирали иска по чл.55, ал.1 предл. 3-то ЗЗД и съответно са го разгледали. Развалянето, респективно прекратяването на договорната връзка е юридически факт, част от фактическия състав на този иск, поради което и дадената правна квалификация на начина, по който съдът, с оглед фактите е обосновал правно относимостта на този факт не означава разглеждане на иск, различен от заявения, а именно на заявения иск, чиито фактически параметри ясно са очертани от исковата молба и съобразени от съдилищата. Освен това, въззивният съд изрично е приел основателност на иска и поради това, че с отмяна на административния акт е отпаднало единственото правно основание за сключване на договора. Или достатъчно, за да се счита за произнесено по изрично въведеното фактическо твърдение на ищеца, независимо от неговото правно обосноваване е това, че с оглед издадената от компетентния орган заповед е отпаднало основанието за сключване на договора – обстоятелство разгледано изрично от въззивния съд. Т.е. не е налице произнасяне по незаявени обстоятелства, на които се основава съдебният акт, а са разгледани заявените, поради което и дори и да е налице неточна правна квалификация на дадено действие на страните не се променя извода, че съдът се е произнесъл по предявеният иск като не е налице в тази връзка поддържаната недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне, извън поисканото.
Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него като очевидна неправилност, произтичаща от нарушение, неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.В тази насока страната подробно е възпроизвела разбирането си, развито и в касационната жалба относно неправилното прилагане от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл.89 ЗЗД, без да бъде съобразено това, че договорът бил такъв с продължително и периодично изпълнение, като е изведена невъзможност, в тази връзка, за прилагане на тази норма..
Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на състава, така квалифицирани и от нея т.е. с доводи за неправилност а не за очевидна неправилност съобразно изложеното.. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от него материалноправен въпрос, освен че е фактически, съдържа и твърдения, които не съответстват на установеното по спора и по този начин излизат извън неговия предмет. Така страната е въвела съдържателно във въпроса свое твърдение, че сключеният между страните договор, поради това, че е уговорено за първия етап срок на изпълнение-12м. на задължението за представяне на договорената научна разработка бил договор с продължавано действие, а понеже имал два етапа за представяне на окончателната разработка, бил такъв с периодично изпълнение. Това твърдение не съответства на дефинитивната определеност на този вид изпълнение, безпротиворечиво възприета и в теорията и в практиката, а именно – договорите с продължително изпълнение предполагат в течение на определено време да се извършват непрестанни престационни действия, а тези с периодично / повтарящо се изпълнение/ изискват в определен период от време да бъдат извършени редица еднакви престации, които се повтарят през определен приблизително еднакъв период. Очевидно, сключения между страните договор няма такъв характер, поради което и така поставен въпросът не отговаря на изискванията за общо основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен процесуалноправен въпрос е изцяло фактически, като свързан с установяване на конкретни факти по делото и обоснован от страната с оплакванията й за неправилност на съдебния акт, които не се разглеждат в тази фаза на касационното производство. Вторият поставен въпрос, също е обоснован с обстоятелства, които съставляват оплакване на страната за неправилност, а не съобразно изискването за общо основание с това, че съдът необсъждайки определено доказателство пряко относимо към решаващите му изводи е постановил обжалвания краен резултат. Извън това, отново е повторено фактически невярно твърдение, че сключения договор бил с продължително и периодично действие. Страната е посочила още, че съдът не бил обсъдил „ голяма част” от доказателствата, като са посочени само – твърдението за изпълнение на първия етап от отговора и неговото приемане и съответно писмата в тази връзка до ФНИ.Касаторът изобщо не е обосновал връзката на тези доказателства с решаващите изводи на състава, още повече че и още в отговора на исковата молба, същият е посочил, че приемане на работата по първият етап не е налице, тъй като той е предоставил разработката, без да е осъществена обратна връзка. Или така поставените въпроси не отговарят на условията за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Но дори и от тези въпроси да може да бъде изведен релевантен, то страната не обосновава поддържаното по отношение на тези въпроси основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Този извод се налага поради това, че липсва обосноваване за неяснота и непълнота на приложена от съда правна норма, която да предполага необходимост от тълкуване, както и не е разгледана и неправилно формирана практика на съдилищата. Касаторът се е задоволи единствено да изложи своето разбиране за осъществените факти по спора, с доводи за неправилност на крайните изводи на състава. Т.е. все доводи неотносими към основанието, с оглед посоченото разяснение дадено със задължителна за съдилищата тълкувателна практика.
С оглед изложеното и при така депозираното изложение страната не обосновава довод за наличие основание за допускане на решението до касационно обжалване..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2979 от 17.12.2018г. по т.д. №5024/18г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: