О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 163
София, 13.04.2017 г.
Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. Nо 4311 / 2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 158180/18.12.2015 год. от Б. Ц. С. , конституирана по реда на чл. 227 ГПК след смъртта на наследодателя Д. Т. И. чрез адв. А. Т. – САК срещу въззивно Решение от 27.10.2015 год. по гр. възз.д.Nо 17945/2014 год. на Софийския градски съд.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ , е потвърдил решение на районния съд с което е уважен предявения, при условията на обективно съединяване , иск за собственост на апартамент в [населено място] като на основание чл. 108 ЗС Б. С. е осъдена да предаде владението на същия.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение касаят неприетите от въззивния съд доводи , че Договорът за продажба на недвижим имот по НПЖДЖФ от 01.03.1966 година не е нищожен и е валидно придобивно основание, легитимиращо наследодателката на Б. С. като собственик, неудовлетвореното искане за косвен съдебен контрол на незаконосъобразни съдебен акт , който признава права на собственост на ищците на основание ЗВСОНИ, неуваженото , поддържано при условията на евентуалност възражение за придобивна давност ,чиито срок тече от 21.11.1997 година и е изтекъл към момента на получаване на исковата молба от Б. С. -21.11.2013 година , както и довод за нарушение на чл.1 на Протокол 1 на ЕКПЧОС доколкото придобитите от наследодателката права следва да се квалифицират като притежание по смисъла на посочената разпоредба и тяхното отнемане съставлява нарушение на основно право, гарантирано от конвенцията, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се мотивира с довод, че въпросът „тече ли придобивна давност върху имот, собствеността върху който е възстановена по чл.1 ЗВСОНИ от датата на възстановяване на собствеността до датата на влизане в сила на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ- 18.11.1997 година, т.е. приложима ли е забраната на цитираната правна норма по отношение на недвижими имоти, чето възстановяване е било упражнено чрез иск по чл. 7 ЗВСОНИ в преклузивния едногодишен срок от влизане в сила на ЗВСОНИ за периода 21.02.1993 г. до 18.11.1997 год. , който въпрос се поставя в контекста на практиката на съставите на ВКС относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ по отношение на земеделски земи , чиято административна процедура по реституция е завършила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ и се иска произнасяне , аналогично на посочената теза , позовавайки се на практиката на ВКС по Решение No 105 от 08.01.2015 год. по гр.д. No 1193/2014 год. на ВКС, ГК- II г.о. Решение No 556 от 18.06.2011 год. по гр.д. No 1325/2009 год. на ВКС, ГК- I г.о., Решение No 509 от 23.12.2011 год. по гр.д. No 1312/2010 год. на ВКС, ГК- II г.о. Решение No 226 от 01.11.2011 год. по гр.д. No 441/2011 год. на ВКС, ГК- II г.о. и Решение No 178 от 29. 05. 2012 год. по гр.д. No 1245/2011 год. на ВКС, ГК- II г.о.
Искане да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по процесуално-правните въпроси , свързани с приложение на института на придобивната давност в посочената хипотеза на материално-правна легитимация на ищците на основание ЗВСОНИ, а именно : изтеклият срок по чл. 79 ЗС срок води ли автоматично до придобиване правото на собственост и позоваването на давността е ли елемент от фактическия състав на придобивно основание и за възможността да се придобие право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможността неговите права да се признаят на неговите наследници при позоваване в рамките на съдебен процес ? , произнесени в противоречие със задължителна съдебна практика ТР No 4/2012 год. а ОСГК на ВКС.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по процесуално правния въпрос за правомощията на въззивния съд при възприемане и оценка на установените по делото факти и обстоятелства и ангажираните от страните доказателства , съобразно указанията на съда и разпределената доказателствена тежест , както и конкретно и ясно да изложи да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, с довод , че произнасянето от ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона.
На същото основание се прави искане за допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимостта по реда на косвен съдебен контрол от гл.т. спазване основните права на гражданите , уредени от ЕКЗЧОС и конкретно правото на собственост , признато с Протокол 1 чл.1към Конвенцията, да се защитят правата на лицата -купувачи от държавата по време , преди приемане на ЗВСОНИ.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация И. Й. – Н. и А. Й. чрез адв.Т. и адв.Н., с който се сочи , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване , тъй като поставените въпроси са разрешение в съответствие на законовите разпоредби и практиката на ВКС. Претендират се разноски за касационната инстанция в размер на 3000 лв./ три хиляди лева/.
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1-2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, намира;
Касационната жалба подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем съдебен акт –въззивно решение , с което е налице произнасяне по вещен иск за собственост и се явява процесуално допустима.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС се прие, че под правен въпрос по см. на закона следва да се разбира такъв правен въпрос , който е обосновал изхода на правния спор.
Въпросът „тече ли придобивна давност върху имот, собствеността върху който е възстановена по чл.1 ЗВСОНИ от датата на възстановяване на собствеността до датата на влизане в сила на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ- 18.11.1997 година, т.е. приложима ли е забраната на цитираната правна норма по отношение на недвижими имоти, чието възстановяване е било упражнено чрез иск по чл. 7 ЗВСОНИ в преклузивния едногодишен срок от влизане в сила на ЗВСОНИ за периода 21.02.1993 г. до 18.11.1997 год. не може да се приеме , че е правен въпрос обосновал изхода на спора. Възражението на Б. С., встъпила в процеса на мястото на покойната си майка-Д. Т. И., е за изтекла придобивна давност за периода 21.11.2007 год. до 21.11.2013 година. При данните по делото , че исковата молба е заведена срещу наследодателката Д. И. на 07.05.2007 година и с тази искова молба за собственост се прекъсва теклата до този момент в полза на Д. И. придобивна давност , след датата на приемане на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ – 18.11.1997 година, то поставеният въпрос е извън контекста на делото, както е приел и съда. По време на процеса давност не тече чл. 115 ж ЗЗД, поради което и не може да се приеме , че са налице предпоставки за обсъждане на възражения за изтекла придобивна давност в полза на Б. С. за периода 21.11.2007 год. до 21.11.2013 година. Въпросът дали разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ следва ли или не следва да се приложи по аналогия на приложима съдебна практика , касаеща възстановени земеделските земи по ЗСПЗЗ е напълно неотносим към фактите по делото, на базата на които решаващия съд е базирал изводите си.
Въпросите , свързани с приложение на института на придобивната давност в посочената хипотеза на материално-правна легитимация на ищците на основание ЗВСОНИ, а именно : изтеклият срок по чл. 79 ЗС срок води ли автоматично до придобиване правото на собственост и позоваването на давността е ли елемент от фактическия състав на придобивно основание и за възможността да се придобие право на собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможността неговите права да се признаят на неговите наследници при позоваване в рамките на съдебен процес ? , не може да се приеме , че са произнесени в противоречие със задължителна съдебна практика ТР No 4/2012 год. а ОСГК на ВКС, тъй като решаващият мотив е , че давността е прекъсната със предявяване на иска по чл.108 ЗС на 07.05.2007 година , а по отношение на наследника, встъпил в процеса не може да има по-благоприятни условия от тези на неговия праводател.
Процесуално-правният въпрос за правомощията на въззивния съд при възприемане и оценка на установените по делото факти и обстоятелства и ангажираните от страните доказателства , съобразно указанията на съда и разпределената доказателствена тежест , както и конкретно и ясно да изложи да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, не може да обуслови допускане на касационното обжалване и то в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като произнасянето на ВКС , касаещо точното прилагане правилата на въззивната инстанция и нейните задължения по преценка на доказателствата , са уеднаквени с задължителните разяснения по ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство.
Не може да бъде уважено и искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за допустимостта по реда на косвен съдебен контрол от гл.т. спазване основните права на гражданите , уредени от ЕКЗЧОС и конкретно правото на собственост , признато с Протокол 1 чл.1 към Конвенцията, да се защитят правата на лицата -купувачи от държавата по време , преди приемане на ЗВСОНИ. В рамките на иска за собственост , заявен от наследници на собственика, в чиито патримониум е възстановена собствеността по реда на чл. 7 ЗВСОНИ , предмет на защита е възстановеното право на собственост. Доколкото с посочения Протокол 1 към чл.1 от Европейската конвенция за защита човешките права и свободи като защитимо благо е посочено „притежанието“ и е закрепено гарантираното право всеки европейски гражданин да не бъде лишен от неговото притежания, ответницата Б. С. срещу която е упражнен иска за собственост , не може да се позове на нарушение на нейни права. Защитата на нейното „притежание „ , получено по наследство и въз основа на договор за покупко-продажба на наследодателката от Държавата и била в предметната рамка на иска по чл. 7 ЗВСОНИ. Заявените под формата на въпроси , доводи за преразглеждане на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ са неотносими за настоящото исково производство по чл. 108 ЗС при наличие на влязло в сила решение , с което е разрешен спора за предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ и отричане правата на ответницата, задължително за страните.
Ето защо искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено по въведените от касатора основания.
По направеното искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за производството: Искането е основателно с оглед изхода на делото-недопускане на касационното обжалване, на основание разпоредбите на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.Искането е доказано в размер на сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, заплатени за процесуална защита на ответниците по касация по представения Договора за правна защита и съдействие No 0547812 / л.28/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 158180 / 18.12.2015 год. от Б. Ц. С., конституирана по реда на чл. 227 ГПК след смъртта на наследодателя Д. Т. И. , чрез адв. А. Т. – САК срещу въззивно Решение от 27.10.2015 год. по гр. възз.д.Nо 17945/2014 год. на Софийския градски съд.
Осъжда Б. Ц. С.-П. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Й. – Н. и А. Й. , и двете от [населено място] сумата 3000 лв. / три хиляди лева/, разноски за защита в касационното производство , на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: