О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
С. 13.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 804 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против определение № 428 от 11.12.2017г. по гр.д.№ 4721/2017г. на ІV г.о. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадена от него молба с вх.№ 75544 от 6.06.2017г. за отмяна на определение № 9 от 8.01.2013г. по ч.гр.д.№ 574/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС и е прекратено производството по делото. Счита постановения акт за неправилен, постановен в противоречие с чл.46 от Европейската конвенция за правата на човека /Е./, съгласно който договарящите се страни са длъжни да изпълняват окончателните решения по същество на Съда, по всяко дело, по което те са страна. Желае обжалвания акта да бъде отменен,а делото върнато за разглеждане и произнасяне по подадената молба за отмяна.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от Р. А. Ч., чрез процесуалния представител адвокат С., с които изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че постановеното от Е. решение не дава задължително за българските съдилища тълкуване на Семейния кодекс, за да е допустимо преразглеждане на влезлия в сила акт. Изразява становището си, че евентуалната отмяна би била в противоречие с интереса на детето, който се ползва с приоритет.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за основателна по следните съображения:
С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане подадената от П. Н. К. молба за отмяна на определение № 9 от 8.01.2013г. по ч.гр.д.№ 574/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 1499 от 19.07.2012г. по ч.гр.д.№ 2378/2012г. на САС, като е потвърдено разпореждане от 22.05.2012г. по гр.д.№ 14044/2011г. на СГС за връщане на подадена от настоящия жалбоподател искова молба против Р. Ч., Т. К. и С. К. и е прекратено производството поради недопустимост на предявените искове по чл.124 ал.4 изр.2 ГПК, във вр. с чл.62 СК, чл.69 СК и чл.71 СК. /В посоченото производство, като се е позовал на приложено заключение от С. изследване чрез Д.-анализ при спорен родителски произход № 22/2011г., съгласно което „проведеното биостатистическо изчисление на вероятността за бащинство дава стойност РР=99.[ЕГН]% вероятност за бащинство на П. Н. К. спрямо детето Т. К., ищецът П. К. е искал да установи, че малолетното дете С. К. произхожда биологически от него, а не от Т. К./.
Молбата за отмяна на определение № 9 от 8.01.2013г. е подадена на основание чл.303 ал.1 т.7 ГПК и е обоснована с постановено решение на Е. от 8.12.2016г. по съединени жалби № 7949/2011г. и № 45522/2013г., която е подадена от П. К.. В същото, след като е обсъдил фактите по горепосочените дела – гр.д.№ 14044/2011г. на СГС и ч.гр.д.№ 2378/2012г. на САС, обсъждайки изложените твърдения за наличие на нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, Е. е приел, че е налице нарушение по чл.8 Е., отговаряйки положително на въпроса „дали невъзможността на жалбоподателя да установи биологичното си бащинство представлява неспазване на личния живот”. В решението си Е., съобразява че доколкото се касае за държавна намеса, трябва да извърши преценка на „справедливия баланс между конкуриращите се интереси на лицето и на обществото като цяло”, като се изхожда от висшия интерес на детето, съобразява факта, че „вътрешното право не предвижда възможност за едно лице, което претендира да е биологичен баща на дете, чието бащинство е установено чрез припознаване, да го оспори или да установи собственото си бащинство, обстоятелството, че „в нито един момент ”властите „не вземат под внимание конкретните обстоятелства, отнасящи се за всеки конкретен случай и ситуацията за отделните частноправни субекти – детето, майката, законния баща и предполагаемия биологичен баща”, че предвидената възможност по чл.66 ал.5 СК за предявяване на иск от прокуратурата или РД”Социално подпомагане” не е „ефективно средство за правна защита”, защото не установява „в кой случай властите могат да упражнят това си правомощие”, нито каква е процедурата, която трябва да се следва, органите нямат задължение „да проучат различните интереси, които са засегнати”, както и че това средство всъщност „не е пряко достъпно за жалбоподателя”, защото макар и да има възможност да ги сезира „тези органи не са длъжни по закон да изслушат заинтересованото лице” „или в случай на отказ да му съобщят мотивите за решението си” и не е предвидена възможност за съдебно обжалване на отказа.
В същото решение Е. е обсъдил и искането на жалбоподателя К. по чл.46 Е. за определяне на мерките, които правителството- ответник следва да приеме за изпълнение на решението. След като е припомнил, че договарящите страни са длъжни да изпълнят постановените окончателни решения по същество, по всяко дело и че е „установил нарушение на чл.8 поради невъзможността съгласно вътрешното право, жалбоподателя да установи биологичното си бащинство единствено с мотива, че друг мъж вече е признал детето, без никаква преценка за порпорционалност на тази забрана и без да балансира различните засегнати интереси”, Е. е посочил, че националните власти са „в най-подходящата позиция да преценят различните засегнати интереси” и че те са „най-подходящи да вземат решение относно индивидуалните и общите мерки, които да бъдат взети при изпълнение на настоящето решение”.
При тези факти и така изложените мотиви на Е., със сега обжалвания акт – определение № 428, ВКС е приел, че доколкото актът, чиято отмяна се иска – определение № 9 от 8.01.2013г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, не формира сила на присъдено нещо, същият не е годен предмет на уреденото в чл.305 и сл.ГПК извънинстанционно производство по отмяна.
Така изложените мотиви не се споделят от настоящия състав на ВКС.
Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.7 ГПК /наличие на окончателно решение, с което Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението/ е специално. Съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ГПК, прието с ДВ бр.42/2009г., нормата е създадена за да отговори на изискванията на чл.46 Е. и Препоръка № R /2000/2 на Комитета на министрите към Съвета на Европа за избор на подходящи мерки за изпълнение на решенията на Е.. Посочената цел, която следва да се постигне с приемане на нормата е – да се избегне възникване на структурен проблем, засягащ правата на широк кръг лица и да не се постави България в неблагоприятно положение като се предостави на жалбоподателите за които Е. е констатирал нарушение по Е., възможност за повторно разглеждане на случаите, по които Е. вече е констатирал допуснато нарушение. В мотивите на законопроекта е посочено, че съгласно международните стандарти и българските процесуални традиции, отмяната на влязлото в сила съдебно решение се извършва с решение на съд, само при наличие на законова норма. За да осигури такава и след като е отчел наличието на подобна законодателна възможност за възобновяване на производствата по НПК и АПК, с оглед принципа на равнопоставеност, както и в изпълнение на общото задължение по чл.1 Е. на държавата да осигури на всяко лице под нейна юрисдикция правата и свободите, гарантирани от конвенцията и протоколите към нея, законодателят предприе през 2009г. посочената законодателна промяна, чрез допълване на чл.303 ал.1 ГПК с горецитираната т.7. Доколкото посочената норма съставлява вътрешноправен способ за защита срещу вече установени нарушения на Е., разпоредбата на чл.303 ал.1 т.7 ГПК следва да намери приложение, винаги когато е налице постановен съдебен акт /без значение дали е решение или определение на български съд/, за който са налице посочените две предпоставки – решение, с което Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на Е. и необходимост от ново разглеждане на делото, за да бъдат отстранени последиците от нарушението. Този извод се налага, според настоящият съдебен състав, от изложените мотиви на законодателя и от обстоятелството, че целите на предприетото допълнение на ГПК не биха били постигнати, ако акцентът се постави на вида на постановения акт, чиято отмяна се иска. Допълнителен аргумент в тази посока е наличието на задължителна практика по въпроса /постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 341 от 2.10.2017г. по ч.гр.д.№ 3310/2017г. на ІІІ г.о./, с която е даден положителен отговор на въпроса за възможността лице, претендиращо да е носител на установено в Е. право, което е неуредено и незащитено от българското законодателство, да се позове директно на това право и да иска защита на същото, като оспори припознаването и установи произхода на детето от себе си, пред българския съд, на основание чл.8 и чл.6 Е. /независимо, че СК не предвижда подобна правна възможност/. При наличие на установена практика в посочения смисъл, предоставяща на всяко лице възможност, по исков ред, да установява нарушение на основание чл.8 Е., не би било в съответствие с принципа на равнопоставеност, на настоящия жалбоподател да се откаже достъп до съд, при положение, че по отношение на него Е. вече е констатирал наличие на допуснато нарушение на чл.8 Е., с постановено решение, което решение българската държава е длъжна да изпълни.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 428 от 11.12.2017г. по гр.д.№ 4721/2017г. на състав на ІV г.о. на Върховен касационен съд, на когото връща делото за разглеждане и произнасяне по молба с вх.№ 75544 от 6.06.2017г. за отмяна на определение № 9 от 8.01.2013г. по ч.гр.д.№ 574/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.