О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр. София, 13.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 293/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. К. – лично и като управител на „ТКС” ООД със седалище в [населено място] (заведена в Апелативен съд – Пловдив с вх. № 7338/20.09.2019 г.) срещу определение № 350 от 28.08.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 379/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив. С посоченото определение е потвърдено определение № 414 от 27.02.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е оставено без уважение искането на „ТКС” ООД за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г., и е оставена без разглеждане частната жалба на В. К. срещу частта от определението, с което са дадени указания за представяне на доказателства относно обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК във връзка с искане за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса по въззивната жалба.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като поддържат, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията им за неправилно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на исканията за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. Твърдят, че исканията им да бъдат освободени от държавна такса за администриране на въззивната жалба не произтичат от разпоредбата на чл.83 ГПК, на която никой от тях не се е позовавал, а от обстоятелството, че до влизане в сила на окончателен съдебен акт по молба с правно основание чл.250 ГПК не се дължи заплащане на такса за обжалване.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване са посочени очевидна неправилност на обжалваното определение – чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, и противоречие на определението с практиката на ВКС в определение № 46/11.01.2013 г. по ч. т. д. № 852/2012 г. на ІІ т. о. при разрешаване на въпроса „Дължима ли е ДТ по въззивна жалба до влизане на окончателен съдебен акт по молбата с правно основание чл.250 ГПК” – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.276, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. В частта, с която е обжалвано определението на Апелативен съд – Пловдив за потвърждаване на определението на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на „ТКС” ООД за освобождаване от държавна такса, жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, а в останалата част – по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
С въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2012 г., подадена от В. В. К. лично и като управител на „ТКС” ООД, е обжалвано решение № 68 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е прогласен за недействителен по отношение на Държавата договор за цесия, сключен между „ТКС” ООД като цедент и В. К. като цесионер. След като е констатирал, че въззивната жалба не е придружена с доказателства за внесена държавна такса, съдията – докладчик от Окръжен съд – Пловдив е постановил разпореждане от 06.02.2019 г., с което е оставил жалбата без движение и е указал на жалбоподателите в едноседмичен срок от уведомяването на представят документ за платена държавна такса по сметка на Апелативен съд – Пловдив в размер на 12 480 лв.
В срока за внасяне на таксата В. К. – лично и като управител на „ТКС” ООД, е сезирал първоинстанционния съд с молба вх. № 6031/22.02.2019 г., с която е поискал преизчисляване на размера на дължимата за въззивно обжалване държавна такса и освобождаване от заплащане на таксата на основание чл.83, ал.2 ГПК. Искането за освобождаване от такса е аргументирано с твърдения, че дружеството и физическото лице – управител не разполагат с достатъчно средства за заплащане на таксата.
По повод на молбата е постановено определение № 414 от 27.02.2019 г., с която съдията – докладчик по гр. д. № 1847/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив е оставил без уважение искането на „ТКС” ООД за освобождаване от държавна такса по подадената въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г. поради неприложимост на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК спрямо страни по делото със статут на юридически лица; оставил е без уважение искането на двамата жалбоподатели за преизчисляване размера на дължимата такса; указал е на физическото лице – жалбоподател В. К. да представи доказателства в подкрепа на искането за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Определението от 27.02.2019 г. е обжалвано от В. К. – лично и в качеството на управител на „ТКС” ООД, с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, по повод на която е постановено обжалваното в настоящото производство определение № 350 от 28.08.2019 г.
За да остави без уважение частната жалба на „ТКС” ООД, представлявано от управителя В. К., Апелативен съд – Пловдив е споделил извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК не предвижда възможност за освобождаване от държавна такса на юридически лица – страни по делото. Въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. К. като физическо лице с мотив, че обжалваното с нея първоинстанционно определение не съдържа отказ за освобождаване от държавна такса, а само указания за представяне на доказателства за условията по чл.83, ал.2 ГПК, поради което жалбата е процесуално недопустима.
Настоящият състав на ВКС намира, че определението на Апелативен съд – Пловдив не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваната от „ТКС” ООД чрез управителя В. К. част.
Частният жалбоподател „ТКС” ООД се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, посочвайки като значим за изхода на делото въпроса дали е дължима държавна такса по въззивна жалба до влизане в сила на окончателен съдебен акт по молба с правно основание чл.250 ГПК. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като отказът за освобождаване на дружеството – жалбоподател от заплащане на държавна такса не е обусловен от неговото разрешаване. С адресираната до първоинстанционния съд молба от 22.02.2019 г. е поискано „ТКС” ООД да бъде освободено от държавна такса за въззивно обжалване на основание чл.83, ал.2 ГПК поради липса на средства за заплащане на таксата. В молбата липсват твърдения за инициирано производство по чл.250 ГПК и за обвързаност на задължението за заплащане на държавна такса от неговия изход. Изхождайки от съдържанието на молбата, първоинстанционният съд се е произнесъл по предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, с които е аргументирано искането за освобождаване от такса, и не е преценявал дали държавната такса за въззивно обжалване би била дължима в случай на подадена молба по чл.250 ГПК. При осъществяване на инстанционния контрол по чл.274, ал.2 ГПК въззивният съд е извършил проверка на правилността на първоинстанционното разпореждане съобразно изводите, с които е мотивиран отказа за освобождаване от държавна такса, и не се е произнасял по въпроса за дължимостта на държавната такса при подадена молба по чл.250 ГПК. След като изходът на въззивното производство не е обусловен от разрешаване на поставения в изложението въпрос, касационно обжалване по повод на него не може да се допусне и е безпредметно обсъждането на посочената в изложението практика на ВКС (която е неотносима с оглед мотивите към обжалваното определение). Действително, в адресираната до Апелативен съд – Пловдив частна жалба са направени доводи за недължимост на таксата до влизане в сила на окончателен съдебен акт по молбата с правно основание чл.250 ГПК, които не са обсъдени от въззивния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не е формулиран процесуалноправен въпрос, относим към пропуска на въззивния съд да обсъди въведените с частната въззивна жалба доводи, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция няма правомощия да допуска касационно обжалване по въпрос, който не е посочен от жалбоподателя като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Частният жалбоподател „ТКС” ООД не е конкретизирал в какво се изразява „грубото нарушение на формалната логика”, с което свързва очевидната неправилност на постановения от въззивния съд съдебен акт. При осъществяване на правомощията си за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява определението на въззивния съд като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Определението на Апелативен съд – Пловдив следва да бъде потвърдено в частта, обжалвана с подадената от физическото лице В. К. частна жалба.
В разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК е предвидена процесуална възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона.
С подадената пред Апелативен съд – Пловдив частна жалба В. К. е обжалвал определението на Окръжен съд – Пловдив от 27.02.2019 г. в частта, с която са дадени указания за представяне на доказателства в подкрепа на искането за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Определението, с което съдът указва на страната да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, не е преграждащо за развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК (за разлика от определението, с което съдът оставя без уважение искането за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК), и в закона не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване с частна жалба. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че в обжалваната от В. К. част първоинстанционното определение не покрива хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима, е законосъобразен.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 350 от 28.08.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 379/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено определение № 414 от 27.02.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта за оставяне без уважение на искането на „ТКС” ООД за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 3612/04.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 350 от 28.08.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 379/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от В. К. частна жалба вх. № 8746/18.03.2019 г. против определение № 414 от 27.02.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :