О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр. София, 13.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2276 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Т. Ц. М., Я. Ц. П. и Р. Ц. Н. против определението от 18.12.2013 год. по гр. д. № 6702/2013 год. на ВКС, І г. о., с което е върната подадената от тях касационна жалба против въззивното решение от 26.04.2013 год. по гр. д. № 1037/2012 год. на Благоевградския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като считат, че въпросът за цената на иска не е решен с оглед повдигнато от ответника Й. Х. възражение срещу посочената такава. Затова и неправилно според тях е позоваването на касационния съд на данните по делото за данъчната оценка на спорния имот при преценката за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. Искат отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за определяне цената на иска.
От ответниците Е. Л. Ч. и К. Л. Л., чрез адв. Ил. П., и Л. И. В., чрез особения й представител адв. Л. К., оспорват частната жалба по изложените в писмените им отговори съображения, останалите ответници не са взели становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В обжалваното определение Върховният касационен съд, І г. о. е констатирал, че подадената от настоящите жалбоподатели касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с представеното удостоверение за данъчната оценка на имот с площ от 20 дка, съответно приел, че за спорния такъв с площ от 10 дка същата възлиза в размер на 385 лв., поради което и касационният контрол на въззивното решение е изключен по силата на закона.
Изводът в обжалваното определение се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което същото следва да се потвърди.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на предявения иск за собственост към минал момент, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. По делото е представено от самите ищци удостоверение за данъчна оценка на имота, а в самата искова молба същите са посочили цена на предявения иск сумата 1 200 лв. Действително, в писмения отговор на ответника Й. Х. същият е възразил относно посочената от ищците цена на иска като занижена, но по този въпрос не е налице изрично произнасяне по чл. 70, ал. 3 ГПК, приложим в случаите, когато оценката представлява затруднение в момента на предявяването на иска. Съдът е указал на ищците да представят удостоверение за данъчна оценка на имота, като е издал и съответното удостоверение / с. з. на 26.11.2010 год./, но друго, освен първоначално представеното удостоверение за нива с по-голяма площ /20 дка/, ищците не са представили.
При това положение и с оглед продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора следва да се приеме, че за цена на иска съдът е възприел данните за това по делото, въз основа на представеното от самите ищци удостоверение за данъчната оценка. Извод в тази насока е и процедирането му при определяне на възнаграждението на назначения особен представител на Л. В. /с. з. на 26.11.2010 год./. Съдът не е имал задължението да определя различна цена на иска, тъй като не е констатирал несъответствие на указаната с действителната такава – чл. 70, ал. 1, изр. 3 ГПК, нито е приел, че оценката представлява затруднение, за да определи приблизително размера на цената на иска – чл. 70, ал. 3 ГПК. Доводите на жалбоподателите в тази насока не могат да бъдат споделени с оглед на това, че въпросът за цената на иска не може да бъде повдиган в настоящето производство, и то от ищците, които посочват цената на иска, съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК, което са и сторили в исковата им молба. Позоваването на възражението от ответника по този въпрос, макар и неконкретизирано, представлява опит да бъде преодоляна пречката за достъп до касационен контрол на решението, постановено по иск с цена под предвидения в закона размер, което е недопустимо.
Като е върнал касационната жалба като недопустима по тези съображения, предходният състав на ВКС е постановил правилно определение, което следва да се потвърди. С оглед този изход жалбоподателите следва да заплатят на ответниците Е. Ч. и К. Л. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. Искането на адв. К. за определяне на възнаграждение за това производство не може да бъде уважено, тъй като назначаването на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в т. ч. определяне на възнаграждението му, е предмет на произнасяне в първоинстанционното производство.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 372 от 18.12.2013 год. по гр. д. № 6702/2013 год. на ВКС, І г. о., с което е върната касационната жалба на Т. Ц. М., Я. Ц. П. и Р. Ц. Н. против въззивното решение от 26.04.2013 год. по гр. д. № 1037/2012 год. на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда Т. Ц. М., Я. Ц. П. и Р. Ц. Н. да заплатят на Е. Л. Ч. и К. Л. Л. направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: