О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр. София, 16.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 69 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. Миранов В. от с. Л., Ловешка област чрез процесуалния си представител адв. С срещу определение № 250 от 04.12.2008г. по ч. гр. д. № 413/2008г. на Ловешки окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на Х. Миранов В. против определение № 318 от 21.10.2008г. по гр. д. № 511/2008г. на Троянски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК.
В писмено изложение частният жалбоподател релевира доводи за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК – определението на Ловешки окръжен съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС /решение № 2239/20.03.2003г. на ВКС, ІV г. о., решение № 1869/20.08.1960г. по гр. д. № 4263/1960г., ІІ г. о., решение № 27/13.02.1999г. по гр. д. № 294/1998г., ВКС, 5-членен състав, определение № 53/21.06.1984г. по гр. д. № 508/1984г./. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и е необосновано.
Ответникът Б. А. Б. от с. Б., Ловешка област не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Ловешки окръжен съд е от категорията на определенията, които подлежат на факултативно касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, след преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК е недопустим. Изложени са съображения, че молбата с издател Х. Миранов В. , с която е поискан препис от решението и квитанцията за внесена здържавна такса не са от кръга на официалните свидетелстващи документи, а оспорването на верността на документ е средство за защита само срещу обвързващата доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Според въззивната инстанция недопустим е иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за оспорване верността на частен свидетелстващ документ, защото съдът не е обвързан от неговата материална доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно всички данни по делото. В обжалваното определение е прието, че липсва хипотезата за установяване неистинността на документ, включен в доказателствения материал на друго, паралелно висящо производство, а има влязло в сила решение на ВКС на РБ, 5-членен състав, в което са обсъждани документите – предмет на иска по чл. 124, ал. 4 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая същественият с оглед изхода на спора процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК е свързан с допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК. По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпреки, че се касае за приложение на разпоредбите на ГПК, в сила от 01.03.2008г., следва да се приеме, че е приложима съдебната практика, установена по въпросите за допустимостта на иска с правно основание чл. 97, ал. 3 от ГПК /отм./
Предявеният иск е за признаване за установено по отношение на ответника Б. А. Б., че молба с вх. № В78/06/04.05.2007г. по в. гр. д. № 78/2006г. на Великотърновски апелативен съд и квитанция № 2* от 04.05.2007г. са неистински документи – молбата не е написана от ищеца Х. Миранов В. , ръкописният текст в долния ляв ъгъл „Получих исканите копия дата: 04.05.2007г. Прилагам пл. документ” не е написан и подписан от ищеца; квитанцията не е написана и подписана от Х. В.
Същественият процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС по иска за установяване истинността или неистинността на един документ. Когато страна по делото не е оспорила истиността /автентичност или верност/ на един документ в съответния срок и този документ е с правно значение, допустимо е установяването на неговата истинност или неистинност да се извърши в отделно самостоятелно производство. Понятията истински или неистински документ, които чл. 124, ал. 4 от ГПК /чл. 97, ал. 3 от отм. ГПК/ използва са същите, с които законът си служи при инцидентното оспорване на истинността на документ /чл. 193 и чл. 194 от ГПК, чл. 154 – чл. 156 от отм. ГПК/ и при преценката кои документи могат да бъдат оспорени въззивният съд се е съобразил със закона и съдебната практика. Изложените в обжалваното определение доводи, че оспорването на верността на документ е средство за защита само срещу обвързващата доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи и че съдът не е обвързан от материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно всички данни по делото, са в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС. Въпросът за получаване на препис от решението с оглед отразеното върху молбата и внасяне на държавна такса за преписа са разрешени с определение № 373/17.09.2007г. по ч. т. дело № 308/2007г. на ВКС на РБ и с определение № 24/07.05.2008г. по т. дело № 15/2008г., поради което предявеният иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК е недопустим. В този смисъл са правилни разсъжденията, че липсва хипотезата за установяване неистинността на документ, включен в доказателствения материал на друго, паралелно висящо производство, а има влязло в сила решение на ВКС на РБ, 5-членен състав, в което са обсъждани документите – предмет на иска по чл. 124, ал. 4 от ГПК.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е налице посоченото в частната касационна жалба и изложението към нея основание за допускане на касационно обжалване на определението на Ловешки окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 250 от 04.12.2008г. по ч. гр. д. № 413/2008г. на Ловешки окръжен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.