5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
С., 16,03,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 511 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1860/23.ІІ.2010 г. на едноличния търговец Д. С. Г. от С., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Г.-Д. Г.”, подадена против решение № 29 на С. апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 18.І.2010 г., постановено по гр. дело № 897/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VІ-9, от 21.І.2009 г. по гр.д. № 315/07 г. С последното ЕТ настоящ касатор е бил осъден по предявените срещу него от плевенското [фирма] в обективно кумулативно съединение осъдителни искове по чл. 327 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да му заплати сума в общ размер на 12 849.91 лв., от която 11 200.65 лв. като неиздължен остатък от цената по издадени от последното през м. август на 2006 г. две данъчни фактури за доставени движими вещи, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на исковата молба и до окончателното й изплащане, а разликата от 1 649.26 лв. – мораторна лихва върху дължимия остатък от цената по всяка от фактурите, съответно от датата на издаването й и до подаване на исковата молба /5.VІ.2007 г./.
Единственото оплакване на ЕТ касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от САС съществени нарушения на процесуални правила, поради което се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно – за постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който и двете обективно съединени искови претенции на [фирма]-гр. П. да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, след като бъдело уважено противопоставеното от него по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро ГПК /отм./ защитно възражение за прихващане със сума в размер на 15 954.75 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ЕТ Д. Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос „за допустимостта да се счита, че при фактическото предаване на определена вещ между страните е сключен консенсуален договор за продажба, без обаче помежду им да е била уговаряна /нито записана/ продажна цена”. Същият правен въпрос бил „от значение за точното прилагане на закона”, понеже в случая бил налице „т. нар. заем за послужване”. Във връзка с първата от релевираните предпоставки за допустимост на касационния контрол ЕТ жалбоподател се позовава и представя две решения на отделни състави на ВС /до 1996 г./, както следва: 1/ Р. № 3005/11.ХІІ.1956 г. по гр. д. № 6335/56г. на ІV-то г.о. на ВС на Н.; 2/ Р. № 161/14.ІV.1993 г. по гр.д. № 1649/92 г.
Ответното по касация [фирма]-гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на ЕТ Д. С. Г. от С., действащ с фирмата „Г.-Д. Г.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е надлежно обосновано приложното поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи главния осъдителен иск на [фирма]-гр. П. с правно основание по чл. 327 ТЗ, предявен срещу ЕТ настоящ касатор, въззивната инстанция е взела предвид намиращото се на л. 58 от приложеното първоинстанционно дело възражение на последния за прихващане, в което той признава както фактическото получаване на движимите вещи, подробно описани в двете нареждания за експедиция /от 15.VІІІ.2006 г. и от 24.VІІІ.2006 г./, но така също и „стойността на сключената с ищеца търговска продажба на тези движими вещи по приложените данъчни фактури”, издадени на същите две дати, вкл. „и размера на главницата, представляваща неиздължено парично задължение към ищеца по описаната по-горе търговска продажба”.
Следователно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение на САС, не съвпада с релевирания от ЕТ касатор материалноправен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Безпредметно в този смисъл е обсъждането дали един хипотетично поставен въпрос противоречи на практиката на ВКС или не, респ. доколко е от значение за точното прилагане на закона, още повече като се има предвид, че предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК кумулативно изисква произнасянето на въззивния съд да е било по такъв правен въпрос, който е и от значение за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 на С. апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 18.І.2010 г., постановено по гр. дело № 897/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 511 по описа за 2010 г.